Манасий Поптеодоров: Разлика между версии
м формат дати |
|||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
* „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.), |
* „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.), |
||
* „Псалтикийна утрена“ (1914 г.) |
* „Псалтикийна утрена“ (1914 г.) |
||
* „Псалтикиен минейник“ (1921 г.), |
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2396 „Псалтикиен минейник“] (1921 г.), |
||
* „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.). |
* „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.). |
||
Версия от 05:35, 1 април 2020
| Манасий Поптeодоров | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1938 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Манасий Поптeодоров в Общомедия | |
Манасий (Манаси) Попотeодоров (изписване до 1945 година: Манасий попъ Теодоровъ) е български възрожденски учител и музикален деец.[1][2][3]
Биография
Манасий Поптeодоров е роден през 1860 година в свещеническо семейство в серското село Субашкьой, тогава в Османската империя.[3][2] По произход е българин.[3] Първоначално образование завършва в родното си село от 1867 до учебната 1872/1873 година.[3] От 1873 до 1877 година учи в Свещеническата прогимназия на Серския манастир,[3] а след това от 1877 до 1880 година е в Серското гръцко педагогическо училище,[3] в което изучава и теория на западноевропейската музика.[2] Започва работа като учител и до 1899 година преподава 5 години в основно училище и 14 години в класно.[3] Работи като учител в Цариград, но поради болест се мести да преподава в едно лозенградско село. Пътува до Света гора, където изучава стари певчески книги.[2]
В 1892 година преподава и пее в Бургас, България, а в 1894 година в Самоковското богословско училище,[2] където остава до 1899 година.[3] На 8 септември 1899 година е назначен за учител в Битолската българска класическа гимназия, където преподава пеене и Закон Божи. Преподава и в българското класно девическо училище в Битоля.[3] но след това, поканен от екзархийския Свети Синод, се връща в Самоковското училище, преместено в 1903 година в София като Духовна академия. Учителства в академията до 1925 година, когато се пенсионира. След това чете лекции в Черепишката семинария и пее в различни църкви в София.[2]
Манасий Поптеодоров защитава многовековното псалтикийно източно-църковно пеене, което някои композитори като Ангел Букорещлиев и Добри Христов смятат за гръцко и налагат хоровата църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев. Поптеодоров издава няколко църковно-певчески сборника с невмена нотация, които се използват в средните и висши духовни училища.[2]
Умира на 14 октомври 1938 година в София.[2][1]
Сборници
- „Воскресник със западни ноти“ (1898 г.),
- „Псалтикийна литургия“ (1905 г.),
- „Кратък воскресник“ (1905 г.),
- „Псалтикийни треби“ (1911 г.),
- „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.),
- „Псалтикийна утрена“ (1914 г.)
- „Псалтикиен минейник“ (1921 г.),
- „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.).
Бележки
- ↑ а б Парцел 6 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Борисов, Ивайло. 155 години от рождението на музикоучителя Манасий Поптеодоров // Двери на православието, 19 април 2015. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 528. Посетен на 15 януари 2016.
