Манасий Поптеодоров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
Ред 28: Ред 28:
* „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.),
* „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.),
* „Псалтикийна утрена“ (1914 г.)
* „Псалтикийна утрена“ (1914 г.)
* „Псалтикиен минейник“ (1921 г.),
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2396 „Псалтикиен минейник“] (1921 г.),
* „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.).
* „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.).



Версия от 05:35, 1 април 2020

Манасий Поптeодоров
български общественик

Роден
1860 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Манасий Поптeодоров в Общомедия

Манасий (Манаси) Попотeодоров (изписване до 1945 година: Манасий попъ Теодоровъ) е български възрожденски учител и музикален деец.[1][2][3]

Биография

Манасий Поптeодоров е роден през 1860 година в свещеническо семейство в серското село Субашкьой, тогава в Османската империя.[3][2] По произход е българин.[3] Първоначално образование завършва в родното си село от 1867 до учебната 1872/1873 година.[3] От 1873 до 1877 година учи в Свещеническата прогимназия на Серския манастир,[3] а след това от 1877 до 1880 година е в Серското гръцко педагогическо училище,[3] в което изучава и теория на западноевропейската музика.[2] Започва работа като учител и до 1899 година преподава 5 години в основно училище и 14 години в класно.[3] Работи като учител в Цариград, но поради болест се мести да преподава в едно лозенградско село. Пътува до Света гора, където изучава стари певчески книги.[2]

В 1892 година преподава и пее в Бургас, България, а в 1894 година в Самоковското богословско училище,[2] където остава до 1899 година.[3] На 8 септември 1899 година е назначен за учител в Битолската българска класическа гимназия, където преподава пеене и Закон Божи. Преподава и в българското класно девическо училище в Битоля.[3] но след това, поканен от екзархийския Свети Синод, се връща в Самоковското училище, преместено в 1903 година в София като Духовна академия. Учителства в академията до 1925 година, когато се пенсионира. След това чете лекции в Черепишката семинария и пее в различни църкви в София.[2]

Манасий Поптеодоров защитава многовековното псалтикийно източно-църковно пеене, което някои композитори като Ангел Букорещлиев и Добри Христов смятат за гръцко и налагат хоровата църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев. Поптеодоров издава няколко църковно-певчески сборника с невмена нотация, които се използват в средните и висши духовни училища.[2]

Умира на 14 октомври 1938 година в София.[2][1]

Сборници

Попъ Теодоровъ, Манасий, учитель в Софийската Духовна Семинария. Псалтикийна литургия на Св. св. Иоанна Златоуста, Василия Велики и Григория Двоеслова. София, Собствено издание, 1925.
  • „Воскресник със западни ноти“ (1898 г.),
  • „Псалтикийна литургия“ (1905 г.),
  • „Кратък воскресник“ (1905 г.),
  • „Псалтикийни треби“ (1911 г.),
  • „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914 г.),
  • „Псалтикийна утрена“ (1914 г.)
  • „Псалтикиен минейник“ (1921 г.),
  • „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922 г.).

Бележки

  1. а б Парцел 6 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  2. а б в г д е ж з Борисов, Ивайло. 155 години от рождението на музикоучителя Манасий Поптеодоров // Двери на православието, 19 април 2015. Посетен на 9 януари 2016.
  3. а б в г д е ж з и Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 528. Посетен на 15 януари 2016.