Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Наим Сюлейманоглу“: Чест обект на спам: твърдения без източник ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:59, 16 януари 2020 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:59, 16 януари 2020 (UTC)))
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 19: Ред 19:
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград|Момчилградско]]. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. За Бълария печели купища медали и титли. Всичко започва през 1982 година, когато става световен шампион за юноши в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. Това става на световното за мъже в Москва, където Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна. Печели и Световната купа в Сараево. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Един път е шампион на България за мъже и един път за юноши. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и след това възвръща името си на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград|Момчилградско]]. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. За Бълария печели купища медали и титли. Всичко започва през 1982 година, когато става световен шампион за юноши в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. Това става на световното за мъже в Москва, където Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна. Печели и Световната купа в Сараево. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Един път е шампион на България за мъже и един път за юноши. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и след това възвръща името си на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.


Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера.
Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]]. Има 50 олимпийски рекорда .

Умира на [[18 ноември]] [[2017]] г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.
Умира на [[18 ноември]] [[2017]] г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст


{{СОРТКАТ:Сюлейманоглу, Наим}}
{{СОРТКАТ:Сюлейманоглу, Наим}}

Версия от 12:13, 1 април 2020

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
българо-турски щангист
Роден
Починал
18 ноември 2017 г. (50 г.)
ПогребанИстанбул, Турция
ПартияПартия на националното действие
Семейство
Деца4
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Биография

Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. За Бълария печели купища медали и титли. Всичко започва през 1982 година, когато става световен шампион за юноши в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. Това става на световното за мъже в Москва, където Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна. Печели и Световната купа в Сараево. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Един път е шампион на България за мъже и един път за юноши. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и след това възвръща името си на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни. Има 50 олимпийски рекорда .

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наим_Сюлейманоглу&oldid=10030362“.