Вътрешни войски на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Вътрешни войски''' на България са специален род войска, чиято цел е борба с различни гру...“
 
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:


=== Втори период 1985 – 1993 ===
=== Втори период 1985 – 1993 ===
Създадени са отново с решение „Б“ №4 на [[Политбюро на ЦК на БКП]] от 15 януари 1985 г., както и с постановление №4 на Министерския съвет от 29 януари 1985 г. като специализиран род войска. Целта на войската е „борбата с диверсионно – разузнавателни формирования на територията на страната, местни вражески и терористични групи, охрана и отбрана на особено важни обекти и тилови военнопленнически лагери, осигуряване на обществения ред и др.“<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5085245 ДВИА-9, Фонд 3014]</ref> На 18 март 1985 г. се утвърждава и мирновременната им щатна структура в състав от 6 самостоятелни оперативни батальона и Управление „Вътрешни войски“. Войските са подчинени на министъра на вътрешните работи. Управление „Вътрешни войски“ се състои от командване, щаб, политически отдел, отдел „Тил“, медицинско отделение, отделение „АБТТ и ГСМ“, отделение „АВ“, финансово отделение и обслужващи подразделения. С министерска заповед І-126 от 29 май 1985 г. Управлението получава военнопощенски номер 72300. От 16 януари 1990 г. с министерска заповед І-В към вътрешни войски се подчинява първи отделен оперативно-охранителен полк на УБО-МВР. През март същата година вътрешни войски са обединени с гранични войски под наименованието Управление на войски на Министерството на вътрешните работи. През юли 1991 г. отново се възстановяват като отделни управления и стават национални служби към МВР. Вътрешни войски се закриват през 1993 г. Понастоящем националната жандармерия на България се явява правоприемник на Вътрешни войски.
Създадени са отново с решение „Б“ №4 на [[Политбюро на ЦК на БКП]] от 15 януари 1985 г., както и с постановление №4 на Министерския съвет от 29 януари 1985 г. като специализиран род войска. Целта на войската е „борбата с диверсионно – разузнавателни формирования на територията на страната, местни вражески и терористични групи, охрана и отбрана на особено важни обекти и тилови военнопленнически лагери, осигуряване на обществения ред и др.“<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5085245 ДВИА-9, Фонд 3014]</ref> На 18 март 1985 г. се утвърждава и мирновременната им щатна структура в състав от 6 самостоятелни оперативни батальона и Управление „Вътрешни войски“. Войските са подчинени на министъра на вътрешните работи. Управление „Вътрешни войски“ се състои от командване, щаб, политически отдел, отдел „Тил“, медицинско отделение, отделение „АБТТ и ГСМ“, отделение „АВ“, финансово отделение и обслужващи подразделения. С министерска заповед І-126 от 29 май 1985 г. Управлението получава военнопощенски номер 72300. Повторното създаване на вътрешни войски е свързано с редицата [[терористични актове в България (1984 – 1987)|терористични актове]] на български турци, резултат от [[Възродителен процес|насилственото им преименуване]]. От 16 януари 1990 г. с министерска заповед І-В към вътрешни войски се подчинява първи отделен оперативно-охранителен полк на УБО-МВР. През март същата година вътрешни войски са обединени с гранични войски под наименованието Управление на войски на Министерството на вътрешните работи. През юли 1991 г. отново се възстановяват като отделни управления и стават национални служби към МВР. Вътрешни войски се закриват през 1993 г. Понастоящем националната жандармерия на България се явява правоприемник на Вътрешни войски.


== Началници ==
== Началници ==

Версия от 06:55, 2 април 2020

Вътрешни войски на България са специален род войска, чиято цел е борба с различни групи борещи се срещу властта, терористични групи, както и охрана на различни обекти от национално значение.

История

Първи период 1948 – 1961

Създадени са през 1948 г. като специализирани поделения с цел осигуряване на охрана на важни обекти с военнопощенски номер 0850[1]. През 1951 г. получават името Вътрешни войски. През 1961 г. министерско постановление се разформироват[2]. Под управление на войските са поделенията Витоша, Буря, Вихър, Ураган, Светкавица, Тайфун, Мълния, Дръзки, Днепър, Марек, Дъб, Крим. В периода 1952 – 1956 г. към войските съществува и Централна школа за младши сержанти – Вътрешни войски с военнопощенски номер 0770.

Втори период 1985 – 1993

Създадени са отново с решение „Б“ №4 на Политбюро на ЦК на БКП от 15 януари 1985 г., както и с постановление №4 на Министерския съвет от 29 януари 1985 г. като специализиран род войска. Целта на войската е „борбата с диверсионно – разузнавателни формирования на територията на страната, местни вражески и терористични групи, охрана и отбрана на особено важни обекти и тилови военнопленнически лагери, осигуряване на обществения ред и др.“[3] На 18 март 1985 г. се утвърждава и мирновременната им щатна структура в състав от 6 самостоятелни оперативни батальона и Управление „Вътрешни войски“. Войските са подчинени на министъра на вътрешните работи. Управление „Вътрешни войски“ се състои от командване, щаб, политически отдел, отдел „Тил“, медицинско отделение, отделение „АБТТ и ГСМ“, отделение „АВ“, финансово отделение и обслужващи подразделения. С министерска заповед І-126 от 29 май 1985 г. Управлението получава военнопощенски номер 72300. Повторното създаване на вътрешни войски е свързано с редицата терористични актове на български турци, резултат от насилственото им преименуване. От 16 януари 1990 г. с министерска заповед І-В към вътрешни войски се подчинява първи отделен оперативно-охранителен полк на УБО-МВР. През март същата година вътрешни войски са обединени с гранични войски под наименованието Управление на войски на Министерството на вътрешните работи. През юли 1991 г. отново се възстановяват като отделни управления и стават национални служби към МВР. Вътрешни войски се закриват през 1993 г. Понастоящем националната жандармерия на България се явява правоприемник на Вътрешни войски.

Началници

Структура през 50-те

  • 2-ра оперативна дивизия – Вътрешни войски – под. 0690 (1953)
  • Железопътна бригада – Вътрешни войски – под. 0599 (1951 – 1955)
  • Артилерийски полк – Вътрешни войски – под. 0760 (1950 – 1954)
  • 1-ви мотострелкови полк – Вътрешни войски – под. 0360 (1953 – 1961)
  • 2-ри мотострелкови полк – Вътрешни войски под. 0277 (1949 – 1961)
  • 3-ти стрелкови полк Вътрешни войски – под. 0388 (1950 – 1953)
  • 4-ти стрелкови полк – Вътрешни войски – под. 0655 (1950 – 1961)
  • Отделен свързочен батальон – Вътрешни войски – под. 0725 (1952 – 1961)
  • Отделен танков самоходен батальон – Вътрешни войски – под. 0735 (1951 – 1961)
  • Зенитен артилерийски дивизион – Вътрешни войски – под. 0769 (1952 – 1953)
  • Моторазузнавателен батальон – Вътрешни войски – под. 0755 (1951 – 1953)
  • Изтребителен противотанков батальон – Вътрешни войски – под. 0750 (1951 – 1953)
  • Конен ескадрон – Вътрешни войски – под. 0745 (1951 – 1954)
  • Промишлена бригада – Вътрешни войски – под. 0455 (1951 – 1955)
  • Сапьорен батальон – Вътрешни войски – под. 0730 (1951 – 1953)
  • 1-ви отделен охранителен батальон – Вътрешни войски – под. 0166 (1949 – 1961)
  • 4-ти отделен кадриран батальон – Вътрешни войски – под. 0160 (1955 – 1956)
  • 3-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0410 (1951 – 1961)
  • 4-ти отделен мотострелкови батальон – Вътрешни войски – под. 0650 (1955 – 1961)

Структура към 1985

  • 1-ви самостоятелен оперативен батальон – Кърджали – под. 72350
  • 2-ри самостоятелен оперативен батальон – Разград – под. 72355
  • 3-ти самостоятелен оперативен батальон – Джебел – под. 72360 (1985 – 1997)
  • 4-ти самостоятелен оперативен батальон – Нови пазар – под. 72365
  • 5-ти самостоятелен оперативен батальон – Вътрешни войски – МВР – Брезово – под.72370
  • 6-ти самостоятелен оперативен батальон – Бургас – под. 72375

Наименования

  • Управление „Вътрешни войски“ – под. 0850 (1948 – 1961)
  • Управление на Вътрешни войски – София – под. 72300 (1985 – 1990)
  • Управление на войски на Министерството на вътрешните работи (1990 – 1991)
  • Управление на Вътрешни войски (1991 – 1993)

Източници