Атанас Георгиев: Разлика между версии
м форматиране: 2x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
м overlinking |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| описание = български възрожденец |
| описание = български възрожденец |
||
| роден-място = [[Гулица]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Гулица]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Цариград]], |
| починал-място = [[Цариград]], Османска империя |
||
}} |
}} |
||
Версия от 13:23, 3 април 2020
| Атанас Георгиев | |
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
1805 г.
|
|---|---|
| Починал |
Цариград, Османска империя |
Атанас Георгиев-Чорбаджи е български възрожденец и чорбаджия, който взема дейно участие в църковните борби през XIX век. Той е дядо на Петър Дънов, основателя на Всемирното бяло братство.[1]
Биография
Атанас Георгиев е роден в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги Фучеджиоглу е чорбаджия на селото, а коренът му е от виден български род в Призрен, Косово и Метохия. През 1820 – 21 година по време на Гръцката завера заедно с много селски първенци баща му е арестувани и затворени в Месембрия. При изпълнение на смъртното наказание настанала страшна буря и пашата харизал живота на осъдените християни. Постъпил по време на Руско-Турската война като преводач при русите, с които е ходил чак до Одрин. След войната баща му с още 140 семейства напуснал Голица и се заселва в с. Хадърча, днешното с. Николаевка, Варненско.[2]
Започва образованието си в село Еркеч, при енорийския свещеник отец Михаил. След завършването си се мести в гръцкото училище в Месембрия, където изучава гръцки и турски език. През 1829 г. заедно с още 120 семейства се заселват в с. Хадърча, днешното с. Николаевка, Варненско. Скоро след това Георги Фучеджиоглу почива и Атанас става глава на семейството. Бива избран за мухтар на селото и придобива почетното звание „чорбаджи“.
Атанас Георгиев сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото. За пръв български учител назначил младия Константин Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, започва работа с 10 – 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището, чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да отворят и българска църква. През следващата година е построена специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата – за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26.10.1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият Константин Дъновски. Започват училищните занятия.[3]
На 26 октомври 1851 г. по инициатива на Атанас Георгиев се издава височайш ферман за осветяването на новопостроената църква „Св. Атанасий Александрийски“, на която церемония присъства дори и самият гръцки владика Порфирий. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската православна църква, което обнадеждава всички българи. На 24 юли 1860 г. се състои събрание, на което присъстват първенците и от околните села и градове на Варна. Всички присъстващи единогласно приемат да упълномощят Атанас Чорбаджи да отиде в Цариград, за да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към Българската източноправославна църква. Атанас Георгиев се отправя за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. Той почива на 20 юли 1865.
Бележки
- ↑ „Младият Петър Дънов“ | Приятели на дъгата // Friendsoftherainbow.net, 2012-11-22. Посетен на 2019-08-05.
- ↑ АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) // beinsadouno.com. Посетен на 2019-08-05.
- ↑ Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830 – 1918) // Bg-patriarshia.bg. Посетен на 2019-08-05.