Национален отбор по футбол на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 335: Ред 335:
* {{флагче|България}} [[Петър Хубчев]] 2016 – 2019 (9)
* {{флагче|България}} [[Петър Хубчев]] 2016 – 2019 (9)
* {{флагче|България}} [[Красимир Балъков]] 2019 (6)
* {{флагче|България}} [[Красимир Балъков]] 2019 (6)
* {{флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] 2019 – (0)
* {{флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] 2019 (3)
}}
}}


Версия от 08:53, 6 април 2020

България
Прякор(и)Лъвовете, Трикольорите
АсоциацияБФС
КонфедерацияУЕФА (Европа)
ТреньорНяма
Капитан Петър Занев
Най-много мачове Стилиян Петров (105)
Най-много голове Димитър Бербатов и Христо Бонев (48)
Стадион„Васил Левски“
ФИФА кодBUL
Домакин
Гост
Трети екип
Класиране
Последно59
(20 февруари 2020) [1][2]
Най-високо3 ((юни 1995) [3])
Най-ниско96 ((август 2012) [4])
Първи мач
Австрия 0 – 0 България
(Виена, Австрия; 21 май, 1924)[5]
Най-голяма победа
България 10 – 0 Гана
(Леон, Мексико; 2 октомври, 1968)[6][7]
Най-голяма загуба
България 0 – 13 Испания Испания
(Мадрид, Испания; 21 май, 1933)[8]
Световно първенство по футбол
Участия7 (първо през 1962)
Най-голям успех4-то място, 1994
Европейско първенство по футбол
Участия2 (първо през 1996)
Най-голям успехГрупова фаза (1996, 2004)
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.

Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година,[9] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година[10] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година,[11] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол.[10] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.[12] През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.[13] Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 година – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол бъ̀лгарският национа̀лен отбо̀р се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе.[14] Олимпийският футболен отбор на България, взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн[15] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.[16] В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България е участвала дванадесет пъти като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята шампионата.[17]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 година. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.[18]

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглиста

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г. [19] Към 24 октомври 2019 година отборът е на 61-то място в ранглистата на ФИФА. [1],[2]

Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.
Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.
год./мес. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
1993 - - - - - - - 37. 37. 32. 23. 31.
1994 31. 23. 23. 25. 29. 29. 14. 14. 14. 16. 17. 16.
1995 16. 14. 14. 13. 12. 8. 11. 12. 14. 11. 14. 17.
1996 18. 17. 17. 24. 28. 28. 19. 17. 21. 21. 17. 15.
1997 15. 14. 14. 13. 14. 23. 20. 22. 13. 18. 24. 36.
1998 36. 38. 38. 42. 35. 35. 34. 35. 47. 45. 46. 49.
1999 30. 30. 30. 23. 30. 33. 34. 34. 36. 36. 37. 37.
2000 37. 39. 39. 40. 43. 44. 47. 52. 56. 55. 54. 53.
2001 54. 52. 49. 44. 43. 46. 49. 50. 48. 51. 51. 51.
2002 51. 52. 52. 52. 54. 54. 54. 58. 50. 42. 41. 42.
2003 42. 44. 46. 38. 35. 38. 37. 35. 31. 39. 39. 34.
2004 34. 37. 37. 38. 38. 40. 41. 42. 41. 41. 37. 37.
2005 37. 39. 39. 40. 43. 45. 46. 46. 45. 46. 39. 39.
2006 39. 40. 39. 38. 37. 37. 37. 36. 37. 38. 43. 43.
2007 42. 37. 39. 38. 36. 33. 30. 29. 35. 34. 18. 18.
2008 18. 19. 19. 18. 18. 18. 17. 17. 16. 15. 16. 27.
2009 28. 26. 27. 20. 20. 23. 23. 23. 19. 23. 27. 30.
2010 30. 30. 38. 39. 39. – 43. 43. 54. 43. 45. 49.
2011 49. 51. 47. 45. 46. 46. 48. 51. 55. 75. 85. 84.
2012 83. 88. 85. 96. 96. 90. 92. 94. 89. 55. 40. 50.
2013 50. 48. 46. 51. 52. 46. 52. 53. 64. 76. 76. 74.
2014 74. 72. 67. 73. 73. 78. 72. 72. 46. 59. 66. 66.
2015 66. 70. 71. 67. 67. 62. 68. 69. 68. 78. 66. 71.
2016 72. 75. 70. 69. 69. 69. 77. 77. 74. 89. 72. 71.
2017 72. 71. 71. 55. 55. 60. 54. 52. 38. 36. 43. 43.
2018 42. 40. 40. 54. 53. 49. – 47. 44. 45. 46. 46.
2019 46. 48. 51. 57. 60. 60. 62. 61.
  • най-високо място: 8. (юни 1995)
  • най-ниско място: 96. (април, май 2012)
  • най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
  • най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г., във Виена, срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:[20]

Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

Треньор – Леополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов. [21]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство. На 4-те световни първенства участва в отбора Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати. [18]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29.12.1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

  • 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
  • 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
  • 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов. [18]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970 макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-та минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав: [23]

Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

Треньор – Димитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. Краят на това успешно футболно поколение е на Световното първенство през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай завършваме 0:0 и губим от Нигерия 0:1, и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губим от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов.

След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заемат последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).

За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.

Ивайло Петев е следващият селекционер на Националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г. [24].

През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Той начело с отбора си се представят добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но все пак не успяват да се класират) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г. като заемат второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.

Старши треньори

 Основна статия: Треньори на националния отбор по футбол на България

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев
Последният старши треньор на националния отбор Георги Дерменджиев
Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми

Световни първенства

Година Резултат Класи-
ране 		М П Р З Т ГВ ГД
1930 не участва - - - - - - - -
1934 не се класира - - - - - - - -
1938 не се класира - - - - - - - -
1950 не участва - - - - - - - -
1954 не се класира - - - - - - - -
1958 не се класира - - - - - - - -
1962 Групова фаза 14 3 0 1 2 1 1 7
1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8
1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9
1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5
1978 не се класира - - - - - - - -
1982 не се класира - - - - - - - -
1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6
1990 не се класира - - - - - - - -
1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 13 12
1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7
2002 не се класира - - - - - - - -
2006 не се класира - - - - - - - -
2010 не се класира - - - - - - - -
2014 не се класира - - - - - - - -
2018 не се класира - - - - - - - -
2022 ––– - - - - - - - -
Общо 8/21 26 4 7 15 19 25 54

Европейски първенства

Година Резултат Класи-
ране 		М П Р З Т ГВ ГД
1960 1/8 финал 9 2 0 1 1 1 1 3
1964 1/8 финал 11 2 1 0 1 3 2 3
1968 1/4 финал 5 2 1 0 1 3 3 4
1972 не се класира - - - - - - - -
1976 не се класира - - - - - - - -
1980 не се класира - - - - - - - -
1984 не се класира - - - - - - - -
1988 не се класира - - - - - - - -
1992 не се класира - - - - - - - -
1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4
2000 не се класира - - - - - - - -
2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9
2008 не се класира - - - - - - - -
2012 не се класира - - - - - - - -
2016 не се класира - - - - - - - -
2021 бараж - - - - - - - -
Общо 5/15 - 12 3 2 7 12 10 23

Отчетено е класирането на финалния турнир на световни първенства, а на европейски първенства – от 1/8 финал нагоре. Финалният турнир на европейските първенства от 1960 до 1976 г. включва само 4 отбора, които играят полуфинали, мач за 3-то място и финал. Осминафиналите и четвъртфиналите се играят по двойки при разменено гостуване.

Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)

 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2014
 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2014 (зона Европа, група B)
Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
29 февруари 2012 Дьор Контрола  Унгария 1:1 (0:1) Божинов  87'
26 май 2012 Амстердам Контрола  Нидерландия 2:1 (0:1) Попов  49' (д.), Мицански  90'
29 май 2012 Залцбург Контрола  Турция 0:2 (0:1)
15 август 2012 София Контрола  Кипър 1:0 (0:0) Мицански  66'
7 септември 2012 София СП 2014 Квалификация  Италия 2:2 (1:2) Манолев  30', Г. Миланов  66'
11 септември 2012 София СП 2014 Квалификация  Армения 1:0 (1:0) Манолев  43'
12 октомври 2012 София СП 2014 Квалификация  Дания 1:1 (1:1) Рангелов  7'
16 октомври 2012 Прага СП 2014 Квалификация  Чехия 0:0
14 ноември 2012 София Контрола  Украйна 0:1 (0:1)
22 март 2013 София СП 2014 Квалификация  Малта 6:0 (2:0) Тонев  6', 38', 68', Попов  47', Гъргоров  55', Иванов  78'
26 март 2013 Копенхаген СП 2014 Квалификация  Дания 1:1 (0:0) Манолев  51'
27 май 2013 Токио Контрола  Япония 2:0 (1:0) Манолев  3', Хасебе  70' (авт.)
4 юни 2013 Алмати Контрола  Казахстан 2:1 (0:0) Илиев  55', Иванов  58'
14 август 2013 Скопие Контрола  Северна Македония 0:2 (0:0)
6 септември 2013 Палермо СП 2014 Квалификация  Италия 0:1 (0:1)
10 септември 2013 Та' Кали СП 2014 Квалификация  Малта 2:1 (1:0) Димитров  9', Гъргоров  59'
11 октомври 2013 Ереван СП 2014 Квалификация  Армения 1:2 (0:1) Попов  61'
15 октомври 2013 София СП 2014 Квалификация  Чехия 0:1 (0:0)

Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме

Отбор
 М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Италия 10 6 4 0 19 9 +10 22
 Дания 10 4 4 2 17 12 +5 16
 Чехия 10 4 3 3 13 9 +4 15
 България 10 3 4 3 14 9 +5 13
 Армения 10 4 1 5 12 13 −1 13
 Малта 10 1 0 9 5 28 −23 3
 
Армения  — 2–1 0–1 1–3 0–1 0–3
България  1–0 — 1–1 2–2 6–0 0–1
Дания  0–4 1–1 — 2–2 6–0 0–0
Италия  2–2 1–0 3–1 — 2–0 2–1
Малта  0–1 1–2 1–2 0–2 — 1–4
Чехия  1–2 0–0 0–3 0–0 3–1 —
Легенда
Победителят в групата и най-добрият втори от всички групи се класират директно
Останалите втори от групите играят плейофи

Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)

 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2016
 Основна статия: Квалификации за Европейското първенство по футбол 2016 група H
Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
5 март 2014 София Контрола  Беларус 2:1 (1:0) Г. Миланов  14', Гаджев  66'
23 май 2014 Рицинг Контрола  Канада 1:1 (1:1) Гълъбинов  19'
9 септември 2014 Баку ЕП 2016 Квалификация  Азербайджан 2:1 (1:0) Мицански  19', В. Христов  87'
10 октомври 2014 София ЕП 2016 Квалификация  Хърватия 0:1 (0:1)
13 октомври 2014 Осло ЕП 2016 Квалификация  Норвегия 1:2 (1:1) Бодуров  43'
16 ноември 2014 София ЕП 2016 Квалификация  Малта 1:1 (1:0) Гълъбинов  6'
28 март 2015 София ЕП 2016 Квалификация  Италия 2:2 (2:1) Попов  12', Мицански  17'
8 юни 2015 Истанбул Контрола  Турция 0:4 (0:0)
12 юни 2015 Атард ЕП 2016 Квалификация  Малта 1:0 (0:0) Попов  56'
3 септември 2014 София ЕП 2016 Квалификация  Норвегия 0:1 (0:0)
6 септември 2014 Палермо ЕП 2016 Квалификация  Италия 0:1 (0:1)
10 октомври 2014 Загреб ЕП 2016 Квалификация  Хърватия 0:3 (0:2)
13 октомври 2014 София ЕП 2016 Квалификация  Азербайджан 2:0 (1:0) Александров  20', Рангелов  56'
Отбор
 М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Италия 10 7 3 0 16 7 +9 24
 Хърватия 10 6 3 1 20 5 +15 20(2)
 Норвегия 10 6 1 3 13 10 +3 19
 България 10 3 2 5 9 12 –3 11
 Азербайджан 10 1 3 6 7 18 –11 6
 Малта 10 0 2 8 3 16 –13 2
 
Азербайджан  — 1:2 1:3 2:0 0:1 0:0
България  2:0 — 2:2 1:1 0:1 0:1
Италия  2:1 1:0 — 1:0 2:1 1:1
Малта  2:2 0:1 0:1 — 0:3 0:1
Норвегия  0:0 2:1 0:2 2:0 — 2:0
Хърватия  6:0 3:0(2) 1:1(2) 2:0 5:1 —
2 Хърватия е наказана с отнемане на 1 точка от УЕФА след обвинения за расистко поведение в мача има срещу Италия на стадион Полюд в Сплит. Като допълнение, отборът ще играе следващите си 2 домакински срещи при затворени врати и му е забранено да играе останалите квалификационни срещи на Полюд. Допълнително федерацията е глобена със 100,000 евро. Хърватската федерация оспорва решението, но на назначено изслушване на 17 септември 2015 г. тяхната жалба е отхвърлена.
  Отборът се е класирал
  Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)

 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2018
 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2018

България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
25 март 2016 Лейрия Контрола  Португалия 1:0 (1:0) Марселиньо  19'
29 март 2016 Скопие Контрола  Северна Македония 2:0 (0:0) Рангелов  66', Тонев  88'
3 юни 2016 Тойота Кирин Къп  Япония 2:7 (0:4) Александров  59', Чочев  82'
7 юни 2016 Суита Кирин Къп  Дания 0:4 (0:1)
6 септември 2016 София Квалификация за СП 2018  Люксембург 4:3 (1:0) Рангелов  16', Марселиньо  65', Попов  79', Тонев  90+2' [25]
7 октомври 2016 Сен Дени Квалификация за СП 2018  Франция 1:4 (1:3) Александров  6' (д.) [26]
10 октомври 2016 Солна Квалификация за СП 2018  Швеция 0:3 (0:2) [27]
13 ноември 2016 София Квалификация за СП 2018  Беларус 1:0 (1:0) Попов  10' [28]
25 март 2017 София Квалификация за СП 2018  Нидерландия 2:0 (2:0) Делев  5', 20' [29]
9 юни 2017 Минск Квалификация за СП 2018  Беларус 1:2 (0:1) Костадинов  90+1' [30]
31 август 2017 София Квалификация за СП 2018  Швеция 3:2 (2:2) Манолев  12', Костадинов  33', Чочев  79' [31]
3 септември 2017 Амстердам Квалификация за СП 2018  Нидерландия 1:3 (0:1) Костадинов  69'
7 октомври 2017 София Квалификация за СП 2018  Франция 0:1 (0:1)
10 октомври 2017 Люксембург Квалификация за СП 2018  Люксембург 1:1 (0:1) Чочев  68'
Отбор
 М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Франция 10 7 2 1 18 6 +12 23
 Швеция 10 6 1 3 26 9 +17 19
 Нидерландия 10 6 1 3 21 12 +9 19
 България 10 4 1 5 14 19 −5 13
 Люксембург 10 1 3 6 8 26 −18 6
 Беларус 10 1 2 7 6 21 −15 5
 
Беларус  — 2:1 1:1 0:0 1:3 0:4
България  1:0 — 4:3 0:1 2:0 3:2
Люксембург  1:0 1:1 — 1:3 1:3 0:1
Франция  2:1 4:1 0:0 — 4:0 2:1
Нидерландия  4:1 3:1 5:0 0:1 — 2:0
Швеция  4:0 3:0 8:0 2:1 1:1 —
  Отборът се е класирал
  Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за ЕП 2021 (2017 – 2020)

 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2021
Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
13 ноември 2017 Лисабон Контрола  Саудитска Арабия 1:0 (0:0) Попов  81'
23 март 2018 Разград Контрола  Босна и Херцеговина 0:1 (0:1)
26 март 2018 Фелчут Контрола  Казахстан 2:1 (1:0) Попов  23' (д.), Бодуров  90+3'
6 септември 2018 Любляна ЛН Група C3  Словения 2:1 (1:1) Краев  3', 59'
9 септември 2018 София ЛН Група C3  Норвегия 1:0 (0:0) Василев  59'
13 октомври 2018 София ЛН Група C3  Кипър 2:1 (0:1) Десподов  59', Неделев  68'
16 октомври 2018 Осло ЛН Група C3  Норвегия 0:1 (0:1)
16 ноември 2018 Никозия ЛН Група C3  Кипър 1:1 (0:1) Димитров  89' (д.)
19 ноември 2018 София ЛН Група C3  Словения 1:1 (0:0) Иванов  68'
22 март 2019 София Квалифкация за ЕП 2021  Черна гора 1:1 (0:0) Неделев  82' (д.)
25 март 2019 Прищина Квалифкация за ЕП 2021  Косово 1:1 (0:1) Божиков  39'
7 юни 2019 Прага Квалифкация за ЕП 2021  Чехия 1:2 (1:1) Иса  3'
10 юни 2019 София Квалифкация за ЕП 2021  Косово 2:3 (1:1) Попов  43', Димитров  55'
7 септември 2019 Лондон Квалифкация за ЕП 2021  Англия 0:4 (0:1)
10 септември 2019 Дъблин Контрола  Република Ирландия 1:3 (0:0) Попов  67' (д.)
11 октомври 2019 Подгорица Квалифкация за ЕП 2021  Черна гора 0:0
14 октомври 2019 София Квалифкация за ЕП 2021  Англия 0:6 (0:4)
14 ноември 2019 София Контрола  Парагвай 0:1 (0:0)
17 ноември 2019 София Квалифкация за ЕП 2021  Чехия 1:0 (0:0) Божиков  56'
26 февруари 2020 София Контрола  Беларус 0:1 (0:1)
4 юни 2020 София Плейоф ПФ за ЕП 2021  Унгария

Почетни листи

Участия

№ Име Период Мача Гола
1 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8
2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0
3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47
4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16
5 – 6 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20
5 – 6 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2
7 Ивелин Попов 2007 – 2019 90 16
8 – 9 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37
8 – 9 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1
10 Златко Янков 1989 – 1999 80 4
11 – 13 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48
11 – 13 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23
11 – 13 Аян Садъков 1981 – 1991 79 9
14 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7
15 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6
16 Иван Колев 1950 – 1966 75 25
17 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2

Голмайстори

№ Име Период Гола Мача Г/М
1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61%
1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50%
3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45%
4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38%
5 – 6 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57%
5 – 6 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33%
7 – 8 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51%
7 – 8 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29%
9 – 10 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51%
9 – 10 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22%
11 – 12 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38%
11 – 12 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33%
13 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41%
14 – 16 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29%
14 – 16 Ивелин Попов 2007 – 2019 16 90 18%
14 – 16 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17%
17 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37%
18 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 21 октомври 2019 г. [32]

Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.
Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).
Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.[32]

Капитани на България

Мача Футболист Период
60 Борислав Михайлов 1983 – 1998
56 Георги Димитров (Джеки) 1978 – 1987
42 Христо Бонев 1967 – 1979
41 Стефан Божков 1946 – 1958

Известни футболисти

Състав

Настоящ състав

Списъкът се състои от играчи, включени в състава за мачовете срещу Беларус на 26 февруари 2020 г.
Мачове и голове обновени последно след срещата със Беларус, играна на 26 февруари 2020 г.

Ивелин Попов – рекордьор по участия в настоящия състав на националния отбор по футбол на България
№ Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Георги Георгиев 12.10.1988 3 0 Славия София
13 Даниел Наумов 29.03.1998 0 0 ЦСКА 1948
Защитници
3 Петър Занев 18.10.1985 43 0 ЦСКА (София)
4 Иван Горанов 10.06.1992 6 0 Левски София
12 Виктор Попов 05.03.2000 2 0 Черно море Варна
11 Ангел Лясков 16.03.1998 1 0 Ботев (Враца)
2 Иван Турицов 18.07.1999 1 0 ЦСКА (София)
6 Андреа Христов 01.03.1999 0 0 Славия (София)
5 Стефан Велков 12.12.1996 1 0 Валвейк
Полузащитници
17 Георги Миланов 19.02.1992 43 2 МОЛ Фехервар
20 Александър Тонев 03.02.1990 29 5 Ботев (Пловдив)
8 Тодор Неделев 07.03.1993 28 2 Ботев (Пловдив)
16 Кристиян Малинов 30.03.1994 12 0 ЦСКА София
18 Галин Иванов 15.04.1988 10 1 Славия (София)
22 Александър Цветков 31.08.1990 5 0 Берое (Стара Загора)
21 Валентин Антов 09.11.2000 2 0 ЦСКА София
14 Димитър Илиев 25.09.1988 1 0 Локомотив (Пловдив)
Нападатели
9 Спас Делев 22.09.1989 25 2 Арда (Кърджали)
19 Исмаил Иса 26.06.1989 5 1 Черно море Варна
15 Мартин Минчев 22.04.2001 4 0 Черно море Варна
10 Бирсент Карагарен 06.12.1992 1 0 Локомотив (Пловдив)
7 Светослав Ковачев 14.03.1998 1 0 Арда (Кърджали)

Национален отбор на България за всички времена

№ Име Год.в НО Мач. Гол. СП-М/Г/Кл ЕП-М/Г/Кл Ол-М/Г/Кл В ид.отб-СП/ЕП/Ол ФГод.№1,2,3 на Б-я /
СпГ №1,2,3 на Б-я 		Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0 1986 – 4/0/15

1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29

1996 – 3/0/11 1 – 1986;
2 – 1983, 1984
21 Георги Найденов 1955 – 1966 51 0 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15 		1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11 		1952 – 0/0/17
1956 – 2/0/3
1960 – 3/0/5 		1 – 1959, 1961

2 – 1958

31 Симеон Симеонов 1964 – 1974 34 0 1966 – 1/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12 		1968 – 1/0/5 1 – 1968
41 Здравко Здравков 1996 – 2004 70 0 1998 – 3/0/29 1996 – 3/0/11
2004 – 3/0/16
Защитници
2 Александър Шаламанов 1963 – 1974 42 1 1966 – 2/0/15
1970 – 3/0/13 		1964 – 1/0/11
1968 – 2/0/5 		СП 1966 1 – 1963, 1966;
3 – 1967
12 Пламен Николов 1978 – 1988 55 0 1 – 1984;
2 – 1982
22 Кирил Ракаров 1953 – 1962 38 1 1962 – 2/0/15 1960 – 2/0/9 1956 – 3/ /3
1960-3/ /5
32 Емил Кременлиев 1993 – 1996 25 0 1994 – 5/0/4 1996 – 1/0/11
42 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 1998 – 3/0/29 1996 – 2/0/11
3 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 1994 – 6/0/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11 1 – 1996;
2 – 1989, 1997
13 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7 ЗлТ1985-29
23 Кирил Ивков 1968 – 1979 44 1 1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1974, 1975
5 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 1966 – 3/0/15
1970 – 3/0/13
1974 – 3/0/12 		1968 – 2/-1/5 1 – 1967, 1971 Б-я ХХв-8
15 Петър Хубчев 1984 – 1996 35 0 1994 – 7/0/4 1996 – 2/0/11 2 – 1993
25 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12 		1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5 		2 – 1970, 1973
3 – 1966
35 Николай Илиев 1986 – 1994 54 5 1 – 1987
2 – 1988
4 Цанко Цветанов 1991 – 1996 40 0 1994 – 6/0/4 1996 – 3/0/11
14 Борис Гаганелов 1963 – 1970 А-51
Б-3
Мл-1
Ю-2 		0
1
0
0 		1966 – 3/0/15
1970 – 1/0/13 		1968 – 2/0/5
24 Стефан Аладжов 1969 – 1979 А-30
Б-1
Мл-9
Ю-7 		1
0
1
0 		1970 – 1/0/13 1 – 1970
34 Илиян Киряков 1988 – 1996 53 5 1994 – 6/0/4 1996 – 1/0/11
Полузащитници
6 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 1994 – 7/0/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11 СП 1994 1 – 1995
2 – 1996, 2002
3 – 1994 		Б-я ХХв-5 ЗлТ1994-16
16 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8 2004 – 3/0/16 1 – 2003
2 – 2000, 2001, 2005, 2009
3 – 2002, 2006
26 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 1994 – 6/0/4
1998 – 2/0/29 		1996 – 3/0/11 3 – 1997
10 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47 1970 – 3/1/13
1974 – 3/1/12 		1968 – 1/0/5 1 – 1969, 1972, 1973
3 – 1974 		Б-я ХХв-3 ЗлТ:1972 – 11;
1973 – 12;
1974 – 15;
1975 – 17
30 Йордан Лечков 1989 – 1998 45 5 1994 – 5/2/4 1996 – 3/0/11 2 – 1994 ЗлТ1994-13
43 Даниел Боримиров 1993 – 2005 69 5 1994 – 4/1/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11
2004 – 1/0/16
28 Ивайло Йорданов 1991 – 2000 50 3 1994 – 5/0/4
1998 – 2/0/29 		1996 – 3/0/11 1 – 1998
36 Аян Садъков 1981 – 1991 А-79
Мл-25
Ю-40 		9
9
15 		1986 – 4/0/15 3 – 1986
Нападатели
7 Емил Костадинов 1988 – 1998 69 26 1994 – 7/0/4
1998 – 3/1/29 		1996 – 2/0/11 1 – 1993
3 – 1992, 1995 		Б-я ХХв-9 ЗлТ1993-8
8 Христо Стоичков 1987 – 1999 83 37 1994 – 7/6/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/3/11 СП 1994/
ЕП 1996 		1 – 1989÷1992 и 1994;
2 – 1995;
3 – 1993, 1996 и 2000 /
СпГ:1 – 1994;
3 – 1992 		ФИФА1994-1
Б-я ХХв-2 		ЗлОб-1990
ЗлТ:1994 – 1;
1992 – 2(СрТ);
1993 – 12;
1991 – 13
9 Георги Аспарухов 1962 – 1970 50 19 1962 – 1/1/15
1966 – 3/1/15
1970 – 3/0/13 		1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5 		1 – 1965
2 – 1964, 1966 и 1968/
СпГ:1 – 1965 		Б-я ХХв-1 ЗлТ:1965 – 8;
1966 – 14;
1968 – 14
11 Димитър Бербатов 1999 – 2010 А-79
Мл3
Ю-2 		48
3
2 		2004 – 3/0/16 1 – 2002, 2004, 2005
и 2007÷2010;
2 – 2006, 2014;
3 – 1999, 2001, 2011 		ЗлТ2007-30
17 Иван Колев 1950 – 1963 75 25 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15 		1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11 		1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5 		1 – 1956, 1962
2 – 1955, 1959 		Б-я ХХв-7 ЗлТ:1956 – 9;
1958 – 19;
1959 – 13;
1960 – 16
18 Димитър Якимов 1962 – 1973 67 9 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13 		1960 – 1/0/9
1964 – 2/1/11
1968 – 2/0/5 		1960 – / /5 3 – 1961, 1968, 1969, 1970 Б-я ХХв-4
19 Петър Жеков 1963 – 1972 44 25 1966 – 1/0/15
1970 – 1/0/13 		1968 – 1/1/5 1968 – / /2 2 – 1969 ЗлОб-1969
СрОб-1970
БрОб-1973
ЗлТ1969-9
20 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 1986 – 4/1/15
1994 – 7/1/4 		1996 – 1/0/11 2 – 1986;
3 – 1987 		Б-я ХХв-10
29 Атанас Михайлов 1967 – 1979 А-45
Б-2
Мл-46
Ю-3 		23
1
31
1 		1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1979;
2 – 1977
37 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 2004 – 3/0/16 1 – 2006
2 – 2007
3 – 2003, 2004
38 Димитър Миланов 1948 – 1959 39 20 1952 – / /17
1956 – / /3
33 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 58 19 1962 – 2/0/15
1966 – 2/0/15
1970 – 2/1/13 		1968 – 2/1/5
39 Любослав Пенев 1987 – 1998 62 14 1998 – 3/0/29 1996 – 3/-1/11 1 – 1988
40 Никола Котков 1961 – 1969 А-26
Б-10 		12
8 		1966 – 1/0/15 1968 – 1/1/5 1 – 1964;
2 – 1967 		Б-я ХХв-6 ЗлТ1967-25
27 Тодор Диев 1955 – 1965 55 16 1962 – 1/0/15 1960 – 1/0/9
1964 – 1/1/11 		1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
44 Павел Панов 1971 – 1979 А-44
Б-3
Мл-31
Ю-28 		13
1
14
11 		1974 – 3/0/12 1969 Ю-1 1 – 1977
2 – 1975
3 – 1976
  • Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички времена

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:[34]

№ Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратар
1 Борислав Михайлов 12.02.1963 102 0 Левски София, Белененсеш, Мюлуз, Ботев Пловдив, Рединг, Славия София
Защитници
2 Александър Шаламанов 04.09.1941 42 0 Славия София
3 Трифон Иванов 27.07.1965 76 6 Етър Велико Търново, ЦСКА София, Бетис, Ньошател Ксамакс, Рапид Виена, Аустрия Виена
4 Цанко Цветанов 6 януари 1970 40 0 Етър Велико Търново, Левски София, Валдхоф Манхайм, Абърдийн
5 Димитър Пенев 12.07.1945 90 2 Локомотив София, ЦСКА София
Полузащитници
6 Стилиян Петров 05.07.1979 106 8 ЦСКА София, Селтик, Астън Вила
8 Красимир Балъков 29.03.1966 92 16 Етър Велико Търново, Спортинг Лисабон, Щутгарт
10 Димитър Якимов 12.08.1941 67 9 Септември София, ЦСКА София
Нападатели
7 Емил Костадинов 12.08.1967 70 27 ЦСКА София, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, УАНЛ Тигрес
9 Георги Аспарухов 04.05.1943 49 19 Ботев Пловдив, Левски София
11 Христо Стоичков 08.02.1966 83 37 ЦСКА София, Барселона, Парма, Кашива Рейсол

Натурализирани футболисти

Футболист Мача Гола Период
СССР Фридрих Клюд 1 0 1927
Чехословакия Карел Буркерт 1 ? 1934
Италия Амедео Клева 2 ? 1948 – 1950
Югославия Драголюб Симонович 1 0 1998
Югославия Предраг Пажин 32 0 2000 – 2004
Югославия Зоран Янкович 22 2 2002 – 2007
Югославия Златомир Загорчич 19 0 1998 – 2004
Бразилия Тиаго Силва 1 0 2006
Хърватия Игор Томашич 16 0 2006 – 2009
Бразилия Лусио Вагнер 10 0 2006 – 2009
Бразилия Маркиньос 6 0 2011 – 2014
Сърбия Иван Чворович 1 0 2012 – 2014
Бразилия Марселиньо 11 2 2016 –
Бразилия Вандерсон 6 0 2019 –

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б FIFA World ranking посетен на 3 март 2019.
  2. ↑ а б World Football Elo Ratings,посетен на 16 октомври 2017.
  3. ↑ FIFA Ranking // FIFA Ranking from 13 June 1995. football24.info. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  4. ↑ FIFA Ranking // FIFA Ranking from 11 April – 9 May 2012. football24.info. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  5. ↑ Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност // БНР. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  6. ↑ Гана Футбол // sporta.bg. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  7. ↑ 46 години от най-голямата победа на националния отбор // blitz.bg. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  8. ↑ Footballdatabase // Footballdatabase.eu. Посетен на 17 декември 2014. (на английски)
  9. ↑ Национален отбор // За БФС – История. bfunion.bg. Посетен на 13 юни 2015. Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София. (на български)
  10. ↑ а б Bulgaria Bulgarian Football Union // Associations. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  11. ↑ Bulgarian Football Union // Member associations > Bulgaria. uefa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  12. ↑ 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria // Teams – Bulgaria – Matches. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  13. ↑ ДРУМЧЕВ, ФИЛИП. „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол // От скрина. sportal.bg, 28 октомври 2014. Посетен на 20 юни 2015. На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция. (на български)
  14. ↑ Bulgaria team profile // UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile. uefa.com. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  15. ↑ Olympic Football Tournament Melbourne 1956 // Overview. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3 – 0, as Todor Diev scored twice. (на английски)
  16. ↑ Olympic Football Tournament Mexico City 1968 // Overview. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4 – 1 Hungarian triumph. (на английски)
  17. ↑ Balkan Cup (for Nations) // Palmares. rsssf.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  18. ↑ а б в г д FIFA World Cup™ All Time Statistics
  19. ↑ World Football Elo Ratings: Bulgaria, посетен на 26 май 2017 г.
  20. ↑ Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)
  21. ↑ Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).
  22. ↑ 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
  23. ↑ Снимка на отбора 1994 г.
  24. ↑ Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България, 17 декември 2014
  25. ↑ НА ЖИВО: България – Люксембург, Топспорт, 06.09.2016.
  26. ↑ Франция – България 4:1, Video Clip, 7 октомври 2016.
  27. ↑ Швеция – България 3:0 (репортаж), gong.bg, 11 октомври 2016.
  28. ↑ България – Беларус 1:0 (репортаж), gong.bg, 13 ноември 2016.
  29. ↑ България – Холандия 2:0, sportal.bg.
  30. ↑ Беларус – България 2:1 (репортаж), gong.bg, 9 юни 2017.
  31. ↑ България – Швеция 3:2 (репортаж), gong.bg, 31 август 2017.
  32. ↑ а б Hristo Bonev – Goals in International Matches
  33. ↑ Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола // Novsport.com. Посетен на 11 май 2013. (на български)
  34. ↑ Идеалният отбор на България

Външни препратки

България
Национален отбор по футбол на България
 България

Мъжки национален отбор • Младежки национален отбор • Женски национален отбор

Участие на Световни първенства по футбол

1930 • 1934 • 1938 • 1950 • 1954 • 1958 • 1962 • 1966 • 1970 • 1974 • 1978 • 1982 • 1986 • 1990
1994 • 1998 • 2002 • 2006 • 2010 • 2014 • 2018

Участие на Европейски първенства по футбол

1960 • 1964 • 1968 • 1972 • 1976 • 1980 • 1984 • 1988 • 1992 • 1996 • 2000 • 2004 • 2008 • 2012 • 2016 • 2020

Участие на Летни олимпийски игри (футболен турнир)

1924 • 1952 • 1956 • 1960 • 1968

Участие на Балканската национална купа

1929/31 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934/35 • 1935 • 1936 • 1946 • 1947 • 1948 • 1973/76 • 1977/80

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_отбор_по_футбол_на_България&oldid=10048827“.