Гущери

Тази статия е за подразред Гущери (Sauria). За рода Гущери (Lacerta) вижте Гущери (род).

---

Гущери

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) подразред: Гущери (Lacertilia)

Научно наименование

Lacertilia Owen, 1842

Гущери в Общомедия

[ редактиране ]

Гущерите (Lacertilia) са студенокръвни влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред – Люспести. Оличителните белези на гущерите са големият нос, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 35 000 000 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.

Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).

Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери, в България е разпространен в цялата страна слепок, среща се и змиегущер, чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.

Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че „гущерът сам отгризва опашката си“, но това не е вярно – причината е просто в нейната анатомия.

Много гущери могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-типичният пример са хамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.

Гущерите се хранят най-често с насекоми или гризачи, т.е. повечето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (например игуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от Северно Мексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните и вараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с пъ

Подразред Lacertilia (Sauria) – Гущери

• †Семейство Bavarisauridae
• †Семейство Eichstaettisauridae
• Инфраразред Iguania
  • †Семейство Arretosauridae
  • †Семейство Euposauridae
  • Семейство Corytophanidae
  • Семейство Iguanidae
  • Семейство Phrynosomatidae
  • Семейство Polychrotidae
    • Семейство Leiosauridae
  • Семейство Tropiduridae
    • Семейство Liolaemidae
    • Семейство Leiocephalidae
  • Семейство Crotaphytidae
  • Семейство Opluridae
  • Семейство Hoplocercidae
  • †Семейство Priscagamidae
  • †Семейство Isodontosauridae
  • Семейство Agamidae
  • Семейство Chamaeleonidae
• Инфраразред Gekkota
  • Семейство Gekkonidae
  • Семейство Pygopodidae
  • Семейство Dibamidae
• Инфраразред Scincomorpha
  • †Семейство Paramacellodidae
  • †Семейство Slavoiidae
  • Семейство Scincidae
  • Семейство Cordylidae
  • Семейство Gerrhosauridae
  • Семейство Xantusiidae
  • Семейство Lacertidae
  • †Семейство Mongolochamopidae
  • †Семейство Adamisauridae
  • Семейство Teiidae
  • Семейство Gymnophthalmidae
• Инфраразред Diploglossa
  • Семейство Anguidae
  • Семейство Anniellidae
  • Семейство Xenosauridae
• Инфраразред Platynota (Varanoidea)
  • Семейство Varanidae
  • Семейство Lanthanotidae
  • Семейство Helodermatidae
  • †Семейство Mosasauridae