Яп: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м без m за най-висока точка |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
|Площ = 100 |
|Площ = 100 |
||
|Площ на заливите = |
|Площ на заливите = |
||
|Най-висока точка = 178 |
|Най-висока точка = 178 |
||
|Население = 11377 |
|Население = 11377 |
||
|Година = 2010 |
|Година = 2010 |
Версия от 11:44, 11 април 2020
Яп Waqab | |
Страна | Микронезия |
---|---|
Площ | 100 km² |
Население | 11 377 души (2010) 114 души/km² |
Най-висока точка | 178 m н.в. |
Яп в Общомедия |
Яп (на английски: Yap; на япски: Waqab) е остров от Каролинските острови и щат на Микронезия. Населението му към 2010 г. е около 11 000 души. Теренът е съставен от хълмисти възвишения с гъста растителност. Мангрови блата покриват по-голямата част от бреговата линия, макар да има плажове в северната част на острова. Без да счита рифовия район, Яп е приблизително 24 km дълъг и 5 – 10 km широк. Най-високата точка е 178 метра над морското равнище. Народът Яп има туземна култура и традиции, които са здрави, в сравнение с тези на другите щати на Микронезия.[1]
Столица на щата е Колония. Исторически, между съседните острови и Яп е съществувала трибутарна система. Това вероятно е свързано с нуждата на стоки от високите острови, включително храна и дърва за строителство и корабостроителство. Основа на икономиката на острова представляват туризма, риболова и отглеждането на някои култури. Яп разполага с международно летище.
Щатът е известен и с огромните си каменни пари – камъните Раи. Това са плоски дискове от варовик с голямо отверстие в средата. Някои са достатъчно малки, за да ги повдигне дете, но други са така огромни, че и най-едрите мъже пред тях изглеждат като джуджета. Древните островитяни издялали тези каменни пари от пясъчник, добиван на остров Палау и ги докарали на своя остров по море. Те били собственост на островната аристокрация и били използвани главно за ритуални цели. За ежедневни разплащания хората ползвали морски раковини[2]
Източници
- ↑ National Geographic Picture Atlas of Our World. National Geographic Society. ISBN 0-87044-812-9. с. 235.
- ↑ Уедърфорд, Джак. История на парите. Обсидиан, 2001. ISBN 954-769-003-5. с. 317.