Георги Атанасов (революционер): Разлика между версии

Георги Атанасов
	Георги Атанасов
български офицер и революционер
Звание	Подполковник
Години на служба	1900 – 1919
Род войски	Българска армия
Военно формирование	13-и пехотен полк; 64-и пехотен полк; 38-и пехотен полк; 60-и пехотен полк
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 януари 1880 г. Търново, България
Дата и място на смърт	12 септември 1924 г. (44 г.) Горна Джумая, България
	Георги Атанасов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:00, 13 април 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

Георги Атанасов Атанасов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.^[1]^[2] Използва псевдоними като Б. Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, П. А. Петров, П. В. Петров^[3]

Биография

Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.

През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6^-и полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,^[4] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.

Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.^[5]

Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград^[6].

Военни звания

Подпоручик (1900)
Поручик (2 август 1903)
Капитан (1908)
Майор (1 март 1916)
Подполковник (27 февруари 1918)

Бележки

↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.6, 15, 21, 68, 75
↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
↑ Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426

[2] „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.

[3] Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.6, 15, 21, 68, 75

[4] Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.

[5] Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128

[6] „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 | място на раждане   = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] [[Търново]], [[България]]
 | място на смърт     = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] [[Горна Джумая]], България
-| принадлежност      = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] [[България]]
+| принадлежност      = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] България
 | въоръжени сили     = [[Файл:Bulgaria war flag.png|20px|ръб|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
 | години на служба   = 1900 – 1919
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 [[Файл:Aleko Vasilev Georgi Atanasov and Aleksander Protogerov IMRO.jpg|ляво|мини|250п|Георги Атанасов, [[Александър Протогеров]] и [[Алеко Василев]]]]
 [[Файл:Georgi Atanasov Band.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Георги Атанасов]]
-През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин [[подполковник]]. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в [[София|софийското]] кафене „Панах“ [[петрич]]кия окръжен управител Васил Славов, началника на 6<sup>-и</sup> полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в [[Кочани|Кочанско]],<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.</ref> а по-късно е определен за специален пратеник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] и за секретар на [[Алеко Василев]].
+През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин [[подполковник]]. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в [[София|софийското]] кафене „Панах“ [[петрич]]кия окръжен управител Васил Славов, началника на 6<sup>-и</sup> полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в [[Кочани|Кочанско]],<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 128.</ref> а по-късно е определен за специален пратеник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМРО]] и за секретар на Алеко Василев.
 Георги Атанасов става член на [[Военен съюз|Тайния военен съюз]]. Заедно с Алеко Василев осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година. Участва и в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на [[Септемврийското въстание]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2e.html Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128]</ref>