Гвинейски залив: Разлика между версии
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
Гвинейският залив и най-вече неговият [[шелф]] имат огромно икономическо значение за региона. [[Нигерия]], [[Екваториална Гвинея]], [[Камерун]] и [[Габон]] са разработили огромни [[нефт]]ени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като [[Гана]], [[Бенин]] и [[Кот д'Ивоар]] също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики. |
Гвинейският залив и най-вече неговият [[шелф]] имат огромно икономическо значение за региона. [[Нигерия]], [[Екваториална Гвинея]], [[Камерун]] и [[Габон]] са разработили огромни [[нефт]]ени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като [[Гана]], [[Бенин]] и [[Кот д'Ивоар]] също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики. |
||
По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: [[Абиджан]] ([[Кот д'Ивоар]]), [[Акра]] ([[Гана]]), [[Ломе]] ([[Того]]), [[Порто Ново]] ([[Бенин]]), [[Малабо]] ( |
По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: [[Абиджан]] ([[Кот д'Ивоар]]), [[Акра]] ([[Гана]]), [[Ломе]] ([[Того]]), [[Порто Ново]] ([[Бенин]]), [[Малабо]] (Екваториална Гвинея) [[Либревил]] ([[Габон]]) и [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] ([[Сао Томе и Принсипи]]). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: [[Секонди Такоради]] ([[Гана]]), [[Котону]] ([[Бенин]]), [[Лагос]], [[Порт Харкорт]] и [[Калабар]] (Нигерия), Виктория и [[Дуала]] ([[Камерун]]), Бата ([[Екваториална Гвинея]]). |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 14:28, 13 април 2020
Гвинейски залив | |
— залив — | |
Карта на Гвинейския залив. | |
Местоположение | Атлантически океан |
---|---|
Притоци | Волта, Нигер, Санага |
Дължина | 700 km |
Ширина | 1880 km (на входа) |
Площ | 753 хил.km2 |
Дълбочина | 5207 m |
Острови | Биоко, Сао Томе, Принсипи, Анобон, Кориско |
Населени места | Абиджан, Акра, Ломе, Порто Ново, Лагос, Дуала, Малабо, Сао Томе, Либревил |
Гвинейски залив в Общомедия |
Гвинейският залив е голям залив в източната част от Атлантическия океан, край западния бряг на Африка. Вдава се в сушата на около 700 km, а ширинана му на входа между нос Палмас в Либерия и нос Лопес в Габон е 1880 km.[1] Има площ около 753 хил.km2 и дълбочина 5207 m.[2] Водите на залива мият бреговете на 10 африкански държави: Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин и Нигерия на север, Камерун на североизток, Екваториална Гвинея и Габон на изток и островите Сао Томе и Принсипи в югоизточната му част.
Географска характеристика
Съществуват различни определения за границата на Гвинейския залив с Атлантическия океан. Международната хидрографска организация я определя като линия от нос Лопес ( ) в Габон, през остров Ролас ( ) и оттам на северозапад до нос Палмас ( ) в Либерия. В северната и североизточната му част се намират 2 вътрешни по-малки залива – Бенин и Биафра, а в източната и югоизточната му част са разположени няколко острова с континентален и вулканичен произход: Биоко, Сао Томе, Принсипи и Кориско. Основните реки вливащи се в него са: Волта, Нигер, Санага и др. В западната акватория на залива попада източната част на подводната Гвинейска котловина с дълбочина до 5207 m. Температурата на водата е около 25 – 27 °C. Солеността е 34 – 35‰, а близо до устията на реките се понижава до 20 – 30‰. Приливите са полуденонощни с амплитуда до 2,7 m. През залива от запад на изток в северната му част преминава топлото Гвинейско течение, което край бреговете на Камерун завива на юг под името Анголско течение.[3]
Икономическо значение
Гвинейският залив и най-вече неговият шелф имат огромно икономическо значение за региона. Нигерия, Екваториална Гвинея, Камерун и Габон са разработили огромни нефтени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като Гана, Бенин и Кот д'Ивоар също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики.
По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: Абиджан (Кот д'Ивоар), Акра (Гана), Ломе (Того), Порто Ново (Бенин), Малабо (Екваториална Гвинея) Либревил (Габон) и Сао Томе (Сао Томе и Принсипи). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: Секонди Такоради (Гана), Котону (Бенин), Лагос, Порт Харкорт и Калабар (Нигерия), Виктория и Дуала (Камерун), Бата (Екваториална Гвинея).
Източници
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |