Едуард, Черния принц: Разлика между версии
Въвеждане на причината за смъртта на Едуард , Черния принц. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м overlinking |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Едуард е обявен за граф на Аквитания ([[1363]]) и със съпругата си Джоан Кентска създават кралски двор в [[Бордо]]. През [[1367]] г. оказва подкрепа на [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро Жестоки]] в борбата за трона на Кастилия и след битката при Нахера временно го връща на трона. Войната изисква средства и Едуард налага тежки данъци на аквитанските благородници, които се съюзяват с френския крал [[Шарл V]] и последният възобновява войната. След като войната с Шарл е загубена, Едуард, разгневен от пораженията превзема и опожарява [[Лимож]], а много от гражданите са изклани. Лошото му здраве го принуждава да напусне Франция ([[1373]]) и да остави ръководството на брат си [[Джон Гонт]], който да се опитва да задържи английските владения. |
Едуард е обявен за граф на Аквитания ([[1363]]) и със съпругата си Джоан Кентска създават кралски двор в [[Бордо]]. През [[1367]] г. оказва подкрепа на [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро Жестоки]] в борбата за трона на Кастилия и след битката при Нахера временно го връща на трона. Войната изисква средства и Едуард налага тежки данъци на аквитанските благородници, които се съюзяват с френския крал [[Шарл V]] и последният възобновява войната. След като войната с Шарл е загубена, Едуард, разгневен от пораженията превзема и опожарява [[Лимож]], а много от гражданите са изклани. Лошото му здраве го принуждава да напусне Франция ([[1373]]) и да остави ръководството на брат си [[Джон Гонт]], който да се опитва да задържи английските владения. |
||
Здравословното му състояние му подсказва, че той няма да може да наследи баща си, Едуард III, което го кара да заеме страната на канцлерската партия в борбата за управление на Англия срещу |
Здравословното му състояние му подсказва, че той няма да може да наследи баща си, Едуард III, което го кара да заеме страната на канцлерската партия в борбата за управление на Англия срещу Джон Гонт, за да гарантира по този начин наследяването на престола от сина му Ричард. Поддържа т.нар. Добър Парламент от 1376 г., обвинява двама членове на правителството, че са слуги на Гонт и Алис Пепърс (метреса на краля). Същата година Едуард Черният принц умира от дизентерия. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 06:35, 14 април 2020
| Едуард Edward, the Black Prince | |
| принц на Уелс | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Уестминстър, Великобритания |
| Погребан | Кентърбърийска катедрала, Кентърбъри, Великобритания |
| Награди | Орден на жартиерата |
| Семейство | |
| Род | Анжуйска династия |
| Баща | Едуард ІІІ |
| Майка | Филипа д'Авен |
| Братя/сестри | Джон Гонт Лайънъл Антверпенски |
| Деца | Ричард II |
| Едуард в Общомедия | |
Едуард от Уудсток (на английски: Edward of Woodstock), наричан още Черния принц е първороден син на Едуард III и Филипа дьо Ено. Роден е през 1330 г. През 1337 г. е обявен за първи херцог на Корнуол, а през 1343 г. – за принц на Уелс. Присъединявайки се към войната на баща си с Франция, той се проявява в битката при Креси (1346). Наречен е от френските рицари Черният принц заради черната си броня. През 1355 г. ръководи военната експедиция в Аквитания и следващата година побеждава и пленява френския крал Жан II Добрия при Поатие 1356 година.
Едуард е обявен за граф на Аквитания (1363) и със съпругата си Джоан Кентска създават кралски двор в Бордо. През 1367 г. оказва подкрепа на Педро Жестоки в борбата за трона на Кастилия и след битката при Нахера временно го връща на трона. Войната изисква средства и Едуард налага тежки данъци на аквитанските благородници, които се съюзяват с френския крал Шарл V и последният възобновява войната. След като войната с Шарл е загубена, Едуард, разгневен от пораженията превзема и опожарява Лимож, а много от гражданите са изклани. Лошото му здраве го принуждава да напусне Франция (1373) и да остави ръководството на брат си Джон Гонт, който да се опитва да задържи английските владения.
Здравословното му състояние му подсказва, че той няма да може да наследи баща си, Едуард III, което го кара да заеме страната на канцлерската партия в борбата за управление на Англия срещу Джон Гонт, за да гарантира по този начин наследяването на престола от сина му Ричард. Поддържа т.нар. Добър Парламент от 1376 г., обвинява двама членове на правителството, че са слуги на Гонт и Алис Пепърс (метреса на краля). Същата година Едуард Черният принц умира от дизентерия.
Източници
| Едуард от Кернарвон (до 1307) |
→ | принц на Уелс (1343 – 1376) | → | Ричард от Бордо |
| Едуард III | → | херцог на Аквитания (1361 – 1376) | → | Едуард III |