Светослав I: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Личност|монарх|баща=Олег|род=Руско-български,син на княгиня Елена}} |
{{Личност|монарх|баща=Олег|род=Руско-български,син на княгиня Елена}} |
||
'''Светослав I Игоревич''' е [[княз на Киевска Рус]]. Баща му Олег е убит малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]]. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. |
'''Светослав I Игоревич''' е [[княз на Киевска Рус]]. Баща му Олег е убит малко след раждането му и до [[963]] г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – [[Олга Киевска]],прозвището ѝ Олга, идващо от „Олгову невесту“, т.е. „невестата, която доведе Олег“, както е описана сватбата ѝ според хрониките. През краткото си управление Светослав води успешни войни с [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] и с [[Първа българска държава|Дунавска]] и [[Волжка България]], като превръща [[Киевска Рус]] в най-голямата държава в [[Европа]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, българката княгиня Елена – Олга, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. |
Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в [[Новгород]], са ограничени. Майка му, българката княгиня Елена – Олга от Крумовата българска династия, управлява като регент в [[Киев]] до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея [[християнство]]. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят. |
||
Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. |
Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в [[Източна Европа]]. През [[965]] той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на [[Волга]]. |
Версия от 12:46, 15 април 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Светослав.
Светослав I Свѧтославъ Игоревичь | |
княз на Киевска Рус | |
Роден |
около 942 г.
|
---|---|
Починал | 972 г.
Днепърски прагове, Киевска Рус |
Религия | Славянска религия |
Семейство | |
Род | Руско-български,син на княгиня Елена |
Баща | Олег |
Майка | Олга Киевска |
Деца | Ярополк I Владимир I |
Светослав I в Общомедия |
Светослав I Игоревич е княз на Киевска Рус. Баща му Олег е убит малко след раждането му и до 963 г. страната се управлява от майка му, княгиня Елена – Олга Киевска,прозвището ѝ Олга, идващо от „Олгову невесту“, т.е. „невестата, която доведе Олег“, както е описана сватбата ѝ според хрониките. През краткото си управление Светослав води успешни войни с Хазарския хаганат и с Дунавска и Волжка България, като превръща Киевска Рус в най-голямата държава в Европа.
Биография
Сведенията за младостта на Светослав, която той прекарва в Новгород, са ограничени. Майка му, българката княгиня Елена – Олга от Крумовата българска династия, управлява като регент в Киев до неговото пълнолетие. Светослав остава известен с отказа си да приеме поддържаното от нея християнство. Въпреки това няма сведения за преследвания на християни, а започнатите от майка му църкви в Киев продължават да се строят.
Светослав прекарва по-голямата част от управлението си начело на своята армия, воювайки срещу съседните държави. Най-големият му успех е разгромът на Хазария, която от векове е сред най-силните държави в Източна Европа. През 965 той побеждава и волжките българи, установявайки контрол над цялото средно и долно течение на Волга.
През 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав.
Българският цар Борис II се споразумява със Светослав, което предизвиква уплаха у византийците. През 971 император Йоан I Цимисхи изпраща делегация и моли за мир с България,обещавайки големи отстъпки и привилегии,след което български и византийски войски изтласкват на север от Стара планина и прогонват Светослав на север от Дунав.След което Йоан I Цимисхи измамва българите и пленява цар Борис II. Походът на Светослав на Балканите довежда до отслабване на българската държава и завладяването на източната и половина от византийците,чрез поставяне на византийски управители на югоизточните българските области. Независимостта си от Византия запазват само Комитопулите в западните и северни райони.
На връщане от България към Киевска Рус през 972 г. ,княз Светослав е нападнат и убит от печенегите,които са роднинско племе на българите,а черепа му е направен на чаша по типичен български обичай.
Светослав има три сина, Ярополк I, Олег и Владимир I, който е роден от Малуша.
Външни препратки
- Chertkov A. D. „Opisanie voin velikago kniazya Svyatoslava Igorevicha“. Moscow, 1843.
- Sakharov, Andrey. „The Diplomacy of Svyatoslav“. Moscow: Nauka, 1982.
- Subtelny, Orest. „Ukraine: A History“. Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-8020-5808-6.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sviatoslav I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Игор I | → | княз на Киевска Рус (945 – 972) | → | Ярополк I |