Манол Манолов – Симолията: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Треньори на Берое, ползвайки HotCat |
м overlinking; козметични промени |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| град на раждане = [[София]] |
| град на раждане = [[София]] |
||
| държава на раждане = {{Флагче|България}} [[Царство България]] |
| държава на раждане = {{Флагче|България}} [[Царство България]] |
||
| град на смъртта = |
| град на смъртта = София |
||
| държава на смъртта = {{Флагче|България}} [[България]] |
| държава на смъртта = {{Флагче|България}} [[България]] |
||
| пост = защитник |
| пост = защитник |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
=== Като футболист === |
=== Като футболист === |
||
Играл е за отборите на [[Устрем (София)]] ([[1942]] – [[1944]]), [[Септември (София)]] ([[1944]] – [[1948]]) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] 15 години – от [[1948]] до [[1962]] г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в [["А" ПФГ|„А“ група]]. Има 57 мача и 1 гол за [[Български национален отбор по футбол|националния отбор по футбол]] в периода [[1950]] – [[1961]] г. Рекордьор по титли на [[България]] като футболист – дванадесет през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]] и [[1962]], носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] през [[1951]], [[1954]], [[1955]], и [[1961]] г. Четвъртфиналист в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]], в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от [[Олимпийски игри|XVI летни олимпийските игри]] в [[Мелбърн]] през [[1956]] г., участва и на [[Олимпийски игри|олимпийските игри]] през [[1952]] и [[1960]] г. [[Футболист № 1 на България]] през [[1958]] г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание [[полковник]] (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават). |
Играл е за отборите на [[Устрем (София)]] ([[1942]] – [[1944]]), [[Септември (София)]] ([[1944]] – [[1948]]) и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] 15 години – от [[1948]] до [[1962]] г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в [["А" ПФГ|„А“ група]]. Има 57 мача и 1 гол за [[Български национален отбор по футбол|националния отбор по футбол]] в периода [[1950]] – [[1961]] г. Рекордьор по титли на [[България]] като футболист – дванадесет през [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]] и [[1962]], носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] през [[1951]], [[1954]], [[1955]], и [[1961]] г. Четвъртфиналист в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]], в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от [[Олимпийски игри|XVI летни олимпийските игри]] в [[Мелбърн]] през [[1956]] г., участва и на [[Олимпийски игри|олимпийските игри]] през [[1952]] и [[1960]] г. [[Футболист № 1 на България]] през [[1958]] г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание [[полковник]] (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават). |
||
| ⚫ | |||
=== Като треньор === |
=== Като треньор === |
||
Започва треньорската си кариера във [[Варна]] с [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1962 – 63). След това е треньор още на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] ([[1965]] – [[1966]]), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] ([[1969]] – [[1974]], [[1974]] – [[1975]] [[1983]] – [[1985]], Бенковски (Пазарджик) през 1974. и [[ПФК Славия (София)|Славия]] през [[1980]] г. Бил е треньор още и на Светкавица (Търговище), Аполон (Гърция) и Сирия. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА. Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през [[1971]], [[1972]] и [[1973]], три пъти носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] като треньор на ЦСКА през [[1972]], [[1973]] и [[1985]] г. |
Започва треньорската си кариера във [[Варна]] с [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] (1962 – 63). След това е треньор още на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] ([[1965]] – [[1966]]), [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] ([[1969]] – [[1974]], [[1974]] – [[1975]] [[1983]] – [[1985]], Бенковски (Пазарджик) през 1974. и [[ПФК Славия (София)|Славия]] през [[1980]] г. Бил е треньор още и на Светкавица (Търговище), Аполон (Гърция) и Сирия. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА. Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през [[1971]], [[1972]] и [[1973]], три пъти носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската Армия]] като треньор на ЦСКА през [[1972]], [[1973]] и [[1985]] г. |
||
| Ред 52: | Ред 50: | ||
{{СОРТКАТ:Манолов, Манол}} |
{{СОРТКАТ:Манолов, Манол}} |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Български футболисти]] |
[[Категория:Български футболисти]] |
||
[[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] |
[[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] |
||
Версия от 13:52, 16 април 2020
| Манол Манолов | |||||||||
.jpg) | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Симолията | ||||||||
| Роден | Манол Томов Манолов 5 август 1925 г. | ||||||||
| Починал | 16 декември 2008 г. София,  България | ||||||||
| Пост | защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 16 декември 2008. 2. Информацията е актуална към 16 декември 2008. | |||||||||
| Манол Манолов – Симолията в Общомедия | |||||||||
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Мелбърн 1956 | футбол |
Манол Томов Манолов, прякор Симолията е български футболист и треньор, роден на 5 август 1925 г. в град София. Почива на 16 декември 2008 г.[1]
Кариера
Като футболист
Играл е за отборите на Устрем (София) (1942 – 1944), Септември (София) (1944 – 1948) и ЦСКА 15 години – от 1948 до 1962 г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в „А“ група. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950 – 1961 г. Рекордьор по титли на България като футболист – дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1961 г. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Футболист № 1 на България през 1958 г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание полковник (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават).
Като треньор
Започва треньорската си кариера във Варна с Черно море (1962 – 63). След това е треньор още на Берое (1965 – 1966), ЦСКА (1969 – 1974, 1974 – 1975 1983 – 1985, Бенковски (Пазарджик) през 1974. и Славия през 1980 г. Бил е треньор още и на Светкавица (Търговище), Аполон (Гърция) и Сирия. Има 239 мача и 8 гола в първенството за ЦСКА. Три пъти е шампион на България като треньор на ЦСКА през 1971, 1972 и 1973, три пъти носител на Купата на Съветската Армия като треньор на ЦСКА през 1972, 1973 и 1985 г.
Източници
Външни препратки
Шаблон:Български футболист-мъниче