Охрана: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Общи промени |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
== Причини за възникването на Охрана == |
== Причини за възникването на Охрана == |
||
[[Файл:Dobrolishta 1943.jpg|мини| |
[[Файл:Dobrolishta 1943.jpg|мини|Панихида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Македоно-българския комитет през 1943 година.<ref>Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11</ref>]] |
||
[[Файл:Kostur region cheta 1943.jpg|мини|Костурска чета на Македоно-българския комитет, 1943 г.]] |
[[Файл:Kostur region cheta 1943.jpg|мини|Костурска чета на Македоно-българския комитет, 1943 г.]] |
||
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]]. |
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]]. |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур == |
== Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур == |
||
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref> |
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref>„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. |
||
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref> |
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски. |
||
== Дейност на Охрана == |
== Дейност на Охрана == |
||
| Ред 73: | Ред 73: | ||
* Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133. |
* Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133. |
||
* Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5] |
* Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5] |
||
* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“ |
* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“]. |
||
* Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950. |
* Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950. |
||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1550 Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско"], София, (Семеен архив) |
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1550 Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско"], София, (Семеен архив) |
||
Версия от 20:47, 16 април 2020
Тази статия е за българската милиция. За руската Охранка, вижте Царска тайна полиция.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Подобряване на статията, прецизиране на източниците, изчистване на мистификации. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Охрана | |
 Старичанската чета на Васил Манолов през 1943 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основана | 1943 г. |
| Закрита | 1944 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Езици | български |
| Ръководител | Пандо Макриев, Лука Диманов |
| Охрана в Общомедия | |
„Охрана“ (на гръцки: Οχράνα), известна и като Македоно-български комитет при Оста или Централен българомакедонски комитет, е въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива.
Причини за възникването на Охрана
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в Гръцко-турската война пред Анкара от войските на Ататюрк, в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с българщината. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал Йоанис Метаксас.
Когато Гърция бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до Струма са предоставени за администриране от България, но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник Георгиос Пулос, мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на ЕЛАС, които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.
Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на Костур лейтенант Джовани Равали и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник Алдо Вениери, който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита[2].
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в Костур официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат Пандо Макриев, Лука Диманов и Никола Шестоваров. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.[3] На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал Джузепе дел Джудиче със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита[4]. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на Вътрешната македонска революционна организация, както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.
Дейност на Охрана
След формирането на организацията „Охрана“ в Костурско и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във Воден, тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така организацията неутрализира прогръцкото и комунистическото македонистко влияние в региона.
През август 1943 година старият лидер на ВМРО Иван Михайлов пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в София между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. След разговори между Димитър Цилев и Георги Димчев с немски представители се пристъпва към формиране на доброволчески дружини във Воден и Лерин, като пристигат доброволци и от Битоля и Царство България.[5]
Разпускане на Охрана
Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска Независима република Македония с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. С изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ е разпусната, а дружините в Костурско, Воден и Екши су са разоръжени на 15-16 септември.[6]
След края на 1944 г. много членовете на Охрана се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „Славяномакедонски народоосвободителен фронт“ (СНОФ) и се включват във въоръжената борба на страната на Демократичната армия на Гърция в Гражданската война. След края на военните действия много от тях напускат родните краища към България, Югославия и другите социалистически страни и формират последната голяма емигрантска вълна от Егейска Македония.
Бележки
- ↑ Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11
- ↑ „Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.
- ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412
- ↑ „Националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 150-161.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 172-174.
Вижте също
Източници
- Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)
- Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
- Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, Георги Даскалов, София, 1999 г.
- Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
- Macedonia's Secret Army: IMRO Militias of Southwestern Macedonia
- Vic Nicholas, IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944. като Word document
- Вангел Ајановски Оче. Егејски бури – Револуционерното движење во Воденско и НОФ во Егејска Македоница, Скопје, 1975. стр.122-123
- Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
- Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.
- Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5]
- Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.
- Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско", София, (Семеен архив)
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Сметка за получените и изразходвани 2 000 000 лева по революционното движение в Костурско", София, 1944 г. (Семеен архив)
| |||||||
