Сержант: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
м overlinking
Ред 4: Ред 4:
За първи път се споменава за сержант през [[XI век]] в [[Англия]]. По това време сержанти са назовавани специални землевладелци, служещи при [[рицар]]ите.
За първи път се споменава за сержант през [[XI век]] в [[Англия]]. По това време сержанти са назовавани специални землевладелци, служещи при [[рицар]]ите.


През [[XII век]] в [[Англия]] сержанти също така наричали служещи, които изпълнявали полицейски функции.
През [[XII век]] в Англия сержанти също така наричали служещи, които изпълнявали полицейски функции.
На по-късен етап сержант се използва от [[XV век]] във [[Франция]], а след това и в [[Германия|германската]] и английската армия.
На по-късен етап сержант се използва от [[XV век]] във [[Франция]], а след това и в [[Германия|германската]] и английската армия.



Версия от 08:53, 17 април 2020

Сержант (във флота: старшина I степен) (на френски: sergent; на латински: serviens, служещ) е военно звание на най-младши командир (подофицер) в състава на военните сили на много страни.

История

За първи път се споменава за сержант през XI век в Англия. По това време сержанти са назовавани специални землевладелци, служещи при рицарите.

През XII век в Англия сержанти също така наричали служещи, които изпълнявали полицейски функции. На по-късен етап сержант се използва от XV век във Франция, а след това и в германската и английската армия.

В средните векове в западноевропейските наемни и постоянни армии съществували няколко вида сержантски длъжности:

  • сержант на рота;
  • сержант на полк (или сержант-майор) - по-късно се превръща в майор;
  • генерал-сержант-майор – по-късно преименуван в генерал-майор.

В Българската армия сержант (във ВМС – старшина I степен) е второто поред звание сред сержантския състав. В миналото се е използвало еквивалентното звание подофицер в съществуващата система от Военни звания на Българската войска в Царство България от 1878 до 1946 г.[1]

Бележки

  1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, 26 февруари 2010 г., чл. 138