Стражата (плато): Разлика между версии
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
м overlinking |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
'''Стражата''' е плато във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], [[област Габрово]], разположено между долините на река [[Росица (река)|Росица]] на запад и [[Дряновска река]] с левия си приток Андък на изток.<ref name="грб">{{грб|476 – 477}}</ref> |
'''Стражата''' е плато във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], [[област Габрово]], разположено между долините на река [[Росица (река)|Росица]] на запад и [[Дряновска река]] с левия си приток Андък на изток.<ref name="грб">{{грб|476 – 477}}</ref> |
||
Платото Стражата се издига между [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на запад и югозапад и |
Платото Стражата се издига между [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село [[Донино]] чрез седловина висока 537 м платото се свързва с [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]].<ref name="грб"/> |
||
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове '''Божуря''' (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] завършва със скалния венец Витата стена. От юг на север се проломява и разполовява от [[Стражански пролом|Стражанския пролом]] на река [[Янтра]]. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.<ref name="грб"/> |
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове '''Божуря''' (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] завършва със скалния венец Витата стена. От юг на север се проломява и разполовява от [[Стражански пролом|Стражанския пролом]] на река [[Янтра]]. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.<ref name="грб"/> |
||
Версия от 17:31, 17 април 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стража.
| Стражата | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Габрово) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Божуря |
| Надм. височина | 768 m |
| Подробна карта | |
 | |
Стражата е плато във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, област Габрово, разположено между долините на река Росица на запад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток.[1]
Платото Стражата се издига между Севлиевското поле на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село Донино чрез седловина висока 537 м платото се свързва с Габровските възвишения.[1]
Има форма на равнобедрен триъгълник обърнат на юг. Дължината му от запад на изток е 20 км, а маскималната му ширина – 7 км. Средната му надморска височина е 600 – 700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове Божуря (768 м), Минин чукар (704,2 м) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци. Подножията са покрити с делувиални наслаги. На запад, над Севлиевското поле завършва със скалния венец Витата стена. От юг на север се проломява и разполовява от Стражанския пролом на река Янтра. Изградено е от долнокредни варовици, пясъчници и мергели на Стражанската синклинала. Широко са разпространени карстови форми – понори, валози, въртопи, карстови извори и блата. Частично е обрасло с благуново-церови гори, които са по-добре запазени по склоновете. Широките билни заравнености са заети от обработваеми земи, а по полегатите склонове – овощни градини и лозя.[1]
По билото на платото и в подножията му са разположени около двадесеттина малки селца и махали.[1]
По югоизточното подножие на платото, от Дряново до Габрово, на протежение от 13,2 км преминава участък от първокласен път № 5 от Държавната пътна мрежа Русе – Стара Загора – ГКПП „Маказа“.[1]
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 476 – 477.