Пиетро Дзиани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89]</ref>. От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастира заедно с всичките му животни да бъде изгорен, впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.90]</ref> |
|||
Пиетро Дзиани има два брака – с Мария Баседжо (1180-1209) и с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. Дзиани има син и две дъщери. |
|||
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91]</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 15:14, 18 април 2020
| Пиетро Дзиани Pietro Ziani | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
1153 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Себастиано Дзиани |
| Майка | Чечилия |
| Пиетро Дзиани в Общомедия | |
Пиетро Дзиани (на италиански: Pietro Ziani) (1170–1229) е четиридесети и втори дож на Република Венеция от 1205 до 1229 г.
Пиетро Дзиани е син на дожа Себастиано Дзиани от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож Енрико Дандоло. Дандоло умира в Константинопол през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.[1]
През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.[2]
Семейство
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко[3]. От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастира заедно с всичките му животни да бъде изгорен, впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.[4]
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.[5]
Източници
- ↑ Thomas F. Madden, Enrico Dandolo & the Rise of Venice, Johns Hopkins University Press, 2003 (lire en ligne [archive) pp 197-200]
- ↑ LE GOFF Jacques, Marchands et banquiers du Moyen Age, Paris, Quadrige, 2014, 136 p. (ISBN 978-2-13-062064-8), p. 91
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.90
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91
| Енрико Дандоло | → | дож на Венецианската република (1205 – 1229) | → | Джакопо Тиеполо |