Карийци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:57, 20 април 2020

Карийците (на старогръцки: Κᾶρες) са етническа група, населявала в Античността областта Кария в югозападна Мала Азия.

Хетски източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за Каркия или Каркиса, но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „Илиада“, в Библията и източници от Египет и Нубия. Карийците говорят на анатолийски език, близък до лувийския.

Карийците вероятно произлизат от егейските острови, откъдето са принудени да мигрират към югозападна Мала Азия от експанзията на микенските гърци през II хилядолетие пр. н.е. Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през VII век пр.н.е. като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около 546 г. пр.н.е. са включени в пределите на Персийската империя. По времето, когато са завладени от Александър Велики те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът "карийци" изчезва от изворите.^[1]

Според Херодот, по времето когато карийците живеели на егейските острови и били доминирани от минойците, те били познати под името "лелеги". Също така те били първите, които почнали да украсяват щитовете си и им поставили дръжки, както и пера на шлемовете си. ^[2]

Няколко антични топонима в района са основа на предположения за съществуване на карийски колонии в западното Черноморие преди Великата гръцка колонизация.^[3]

Бележки

↑ Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations, London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5
↑ Herodotus, The Histories, I-171
↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 22.

Шаблон:История-мъниче Шаблон:Турция-мъниче

[1] Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations, London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5

[2] Herodotus, The Histories, I-171

[вълканов-3] Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 22.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[Хети|Хетски]] източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за ''Каркия'' или ''Каркиса'', но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „[[Илиада]]“, в [[Библия]]та и източници от [[Древен Египет|Египет]] и [[Нубия]]. Карийците говорят на [[Анатолийски езици|анатолийски език]], близък до [[Лувийски език|лувийския]].
-Карийците вероятно произлизат от егейските острови, откъдето са принудени да мигрират към югозападна [[Мала Азия]] от експанзията на [[Микена|микенските гърци]]  през II хилядолетие пр. н.е.  Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през [[VII век пр.н.е.]] като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около [[546 г. пр.н.е.]] са включени в пределите на [[Персийска империя|Персийската империя]]. По времето, когато са завладени от [[Александър Велики]] те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът карийци изчезва от изворите.<ref>Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations,  London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5</ref>
+Карийците вероятно произлизат от егейските острови, откъдето са принудени да мигрират към югозападна [[Мала Азия]] от експанзията на [[Микена|микенските гърци]]  през II хилядолетие пр. н.е.  Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през [[VII век пр.н.е.]] като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около [[546 г. пр.н.е.]] са включени в пределите на [[Персийска империя|Персийската империя]]. По времето, когато са завладени от [[Александър Велики]] те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът "карийци" изчезва от изворите.<ref>Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations,  London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5</ref>
 Според [[Херодот]], по времето когато карийците живеели на егейските острови и били доминирани от [[минойци]]те, те били познати под името "[[лелеги]]". Също така те били първите, които почнали да украсяват щитовете си и им поставили дръжки, както и пера на шлемовете си. <ref>Herodotus, The Histories, I-171</ref>