Карийци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
[[Хети|Хетски]] източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за ''Каркия'' или ''Каркиса'', но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „[[Илиада]]“, в [[Библия]]та и източници от [[Древен Египет|Египет]] и [[Нубия]]. Карийците говорят на [[Анатолийски езици|анатолийски език]], близък до [[Лувийски език|лувийския]].
[[Хети|Хетски]] източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за ''Каркия'' или ''Каркиса'', но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „[[Илиада]]“, в [[Библия]]та и източници от [[Древен Египет|Египет]] и [[Нубия]]. Карийците говорят на [[Анатолийски езици|анатолийски език]], близък до [[Лувийски език|лувийския]].


Карийците вероятно произлизат от [[Циклади|Цикладските острови]], откъдето са принудени да мигрират към югозападна [[Мала Азия]] от експанзията на [[Микена|микенските гърци]] през II хилядолетие пр. н.е. Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през [[VII век пр.н.е.]] като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около [[546 г. пр.н.е.]] са включени в пределите на [[Персийска империя|Персийската империя]]. По времето, когато са завладени от [[Александър Велики]], те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът "карийци" изчезва от изворите.<ref>Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations, London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5</ref>
Карийците вероятно произлизат от [[Циклади|Цикладските острови]], откъдето са принудени да мигрират към югозападна [[Мала Азия]] от експанзията на [[Микена|микенските гърци]] през II хилядолетие пр. н.е. Според [[Херодот]], по времето когато карийците живеели на егейските острови и били доминирани от [[минойци]]те, те били познати под името "[[лелеги]]". Също така те били първите, които почнали да украсяват щитовете си и им поставили дръжки, както и пера на шлемовете си. <ref>Herodotus, The Histories, I-171</ref> Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през [[VII век пр.н.е.]] като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около [[546 г. пр.н.е.]] са включени в пределите на [[Персийска империя|Персийската империя]]. По времето, когато са завладени от [[Александър Велики]], те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът "карийци" изчезва от изворите.<ref>Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations, London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5</ref>

Според [[Херодот]], по времето когато карийците живеели на егейските острови и били доминирани от [[минойци]]те, те били познати под името "[[лелеги]]". Също така те били първите, които почнали да украсяват щитовете си и им поставили дръжки, както и пера на шлемовете си. <ref>Herodotus, The Histories, I-171</ref>


Няколко антични топонима в района са основа на предположения за съществуване на карийски колонии в западното [[Черноморие]] преди [[Велика гръцка колонизация|Великата гръцка колонизация]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 22 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>
Няколко антични топонима в района са основа на предположения за съществуване на карийски колонии в западното [[Черноморие]] преди [[Велика гръцка колонизация|Великата гръцка колонизация]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 22 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>

Версия от 08:49, 21 април 2020

Карийците (на старогръцки: Κᾶρες) са етническа група, населявала в Античността областта Кария в югозападна Мала Азия.

Хетски източници от края на XIV век пр. Хр. говорят за Каркия или Каркиса, но идентификацията на този топоним с Кария не е твърдо установена. Сигурни сведения за карийците се появяват в началото на I хилядолетие пр. Хр. – в „Илиада“, в Библията и източници от Египет и Нубия. Карийците говорят на анатолийски език, близък до лувийския.

Карийците вероятно произлизат от Цикладските острови, откъдето са принудени да мигрират към югозападна Мала Азия от експанзията на микенските гърци през II хилядолетие пр. н.е. Според Херодот, по времето когато карийците живеели на егейските острови и били доминирани от минойците, те били познати под името "лелеги". Също така те били първите, които почнали да украсяват щитовете си и им поставили дръжки, както и пера на шлемовете си. [1] Към началото на I хилядолетие пр. н.е. те вече са развили своеобразна култура, а за първи път са споменати през VII век пр.н.е. като наемници, сражаващи се на страната на Египет. Още по това време те са силно повлияни от древногръцката култура както чрез търговски контакти така и чрез гръцките търговски колонии по карийските брегове. През по-голямата част от своята история карийците са доминирани от лидийците, но около 546 г. пр.н.е. са включени в пределите на Персийската империя. По времето, когато са завладени от Александър Велики, те вече са напълно елинизирани и неразличими от йонийските гърци. Скоро след това терминът "карийци" изчезва от изворите.[2]

Няколко антични топонима в района са основа на предположения за съществуване на карийски колонии в западното Черноморие преди Великата гръцка колонизация.[3]

Бележки

  1. Herodotus, The Histories, I-171
  2. Prof. John Macenzie. Peoples, Cultures and Nations, London, 2005, c.457, ISBN 0-304-36550-5
  3. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 22.

Шаблон:История-мъниче Шаблон:Турция-мъниче