Ръдиард Киплинг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-xx}} => {{lang|xx}}
Редакция без резюме
Ред 35: Ред 35:
Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока (''„[[Бремето на белия човек]]“'', [[1899]] г.), което според някои е тенденциозно.
Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока (''„[[Бремето на белия човек]]“'', [[1899]] г.), което според някои е тенденциозно.


Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските [[песен|песни]] и [[балада|балади]], отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения ''„[[Книга за джунглата]]“'' ([[1894]] г.) и ''„[[Втората книга за джунглата]]“'' ([[1895]] г.). Киплинг е най-младият [[Нобелова награда|Нобелов лауреат]] за литература ([[1907]] г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След [[Първа световна война|Първата световна война]], в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. [[Масонство|Масонската]] му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските [[песен|песни]] и [[балада|балади]], отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения ''„[[Книга за джунглата]]“'' ([[1894]] г.) и ''„[[Втората книга за джунглата]]“'' ([[1895]] г.). Киплинг е най-младият [[Нобелова награда|Нобелов човек]] за литература ([[1907]] г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След [[Първа световна война|Първата световна война]], в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. [[Масонство|Масонската]] му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.


Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на [[1936]] г.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на [[1936]] г.

Версия от 12:01, 21 април 2020

Ръдиард Киплинг
Rudyard Kipling
Роден30 декември 1865 г.
Починал18 януари 1936 г. (70 г.)
Професияписател, поет, журналист
НационалностGBR
Активен период1886—1932
Жанркъси разкази, романи, детска литература, поезия, фантастика, пътеписи
НаградиНобелова награда 1907 г. Нобел за литература

СъпругаКаролайн Стар Балестиер (1862-1936)
ДецаЕлси Беймбридж,
Джон Киплинг
Подпис
Уебсайт
Ръдиард Киплинг в Общомедия

Джоузеф Ръдиард Киплинг (на английски: Joseph Rudyard Kipling) е британски писател и поет.

Биография

Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговият мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.

Първия си стихотворен сборник Училищна лирика издава в Индия, когато е на 16 години. Учи в Англия, после се завръща в Индия и започва работа като журналист. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.

Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове Департаментски песни (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирките Песни от казармата (1892 г.), Седем морета (1896 г.), Пет нации (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази Прости разкази от планините (1888 г.), романът Угасна светлината (1890 г.), Ким (1901 г.) и други.

Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока (Бремето на белия човек, 1899 г.), което според някои е тенденциозно.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения Книга за джунглата (1894 г.) и Втората книга за джунглата (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов човек за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.

Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за