Глациогенен релеф: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „Файл:Receding glacier-ru.svg|мини|395x395пкс|Схема на отстъпващ ледник и релефа, който оставя след себ...“
 
Ред 21: Ред 21:


== Флувиоглациални форми ==
== Флувиоглациални форми ==
Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[Ескер|ескери]]''' или ози. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени.
Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[Ескер|ескери]]''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica - Encyclopedia about Estonia</ref> Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 21:20, 22 април 2020

Схема на отстъпващ ледник и релефа, който оставя след себе си

Глациогенен (от латинската дума glacies - ледник) е релеф, оформен от ледници. Както е известно, глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в Алпите и Скандинавските планини до 2 - 3 м в Хималаите.[1] Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича екзарация. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо морени) под формата на различни валове, хълмове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и река създава третата група релефни форми.

Връх Каменица в Пирин е типичен карлинг. Пред него е циркусът на Малокамениките езера, който също е с ледников произход

Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното (плейстоценското) заледяване, приключило преди 10 - 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед[2] - широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти.

Екзарационни ледникови форми

Ледниковите белези не са същински форми на релефа, тъй като са твърде малки. Това са драскотините, оставени от ледника върху големите дънни и странични скали, които не е могъл да повлече със себе си. Те са успоредни, с дължина до няколко метра.

Моренен вал в Скалистите планини (Канада)

Овчи гърбици се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени екзарационни вани.

Циркусите (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали ледникови езера, които често са много дълбоки.[3] Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат карлинги. Много върхове в Рила и Пирин, както и в Алпите и другите младонагънати планини са карлинги.

Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича трог или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на немски език). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат водопади.[4] Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал.

Акумулативни ледникови форми

Всичко, което ледникът разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на топене материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т. нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края - странична морена. Съществуват и вътрешни морени, образувани от скалните късове, които са останали на мястото на ледника след отдръпването му.[5]

Дръмлините са неголеми хълмове (макар че могат да надхвърлят 40 м височина и 2 км дължина) с издължена форма, образувани от хаотично натрупан материал под някогашния ледник. Днес са останали цели дръмлинови полета.

Кам се нарича малко хълмче от пясък и чакъл, образувало се в дупка в ледника. В нея вятърът и повърхностните потоци нанасят инертен материал, който в последствие остава като конично образувание, високо няколко метра.

Флувиоглациални форми

Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на зандрови полета. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се ескери или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,[6] Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в ледниковите езера), но те са слабо изразени.

Бележки

  1. Всеволод Курчатов, Геология за всеки, София 2004, с. 207
  2. Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, Glacial landform, Encyclopedia Britannica
  3. Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 367
  4. Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 230
  5. Курчатов, Геология за всеки, с. 210
  6. The relief forms of glacial origin, Estonica - Encyclopedia about Estonia