Журналистика: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Brassmonger (беседа | приноси) м →Видове журналистика: информационна журналистика |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
* [[радиожурналистика]] |
* [[радиожурналистика]] |
||
* интернет журналистика или [[онлайн журналистика]] |
* интернет журналистика или [[онлайн журналистика]] |
||
*информационна журналистика |
|||
* [[фотожурналистика]] |
* [[фотожурналистика]] |
||
Версия от 07:36, 24 април 2020
Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.
Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилни телефони. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, електронна и т.н.
Според журналиста на ББС Андрю Мар „Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“[1]. Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателя или зрителя сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взима отношение.
Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове, техники и етика.
Дефиниция
Журналистиката се дефинира от три различни степени.
Обществена степен
На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР, рекламата и литературата.
Организаторска степен
Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност (книги) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).
Актьорска степен
На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти.
Задача
Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).
Етика и право на медиите
- Индивидуална етика (нормативно ориентирана)
- Етика на медия-системата (системнотеоретична)
- Обществена етика
- Казуистка етика (Case studies, северноамериканска-англосакска)
Финансиране
Журналистиката се дели в зависимост от нейното финансиране на държавна и частна.
Професионална подготовка
В университетите на много страни се учи журналистика.
Видове журналистика
Според темите, с които се занимава, журналистиката може да бъде:
- разследваща журналистика
- културна журналистика
- спортна журналистика
- музикална журналистика
- парламентарна журналистика
- криминална журналистика и други.
Според използваните технологии и оборудване:
- вестникарска журналистика
- телевизионна журналистика
- радиожурналистика
- интернет журналистика или онлайн журналистика
- информационна журналистика
- фотожурналистика
Елементи на журналистиката
Съгласно Елементи на журналистиката, книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката.[2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:
- Първото задължение на журналистиката е истината.
- Нейната лоялност е към гражданите.
- Основата ѝ е дисциплинирана проверка на информацията.
- Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
- Трябва да служи като независим монитор на властта.
- Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
- Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
- Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
- На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.
В изданието на книгата от април 2007 година,[3] авторите прибавят и десети елемент – правата и отговорностите на гражданите.
Журналистически жанрове
Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:
- Информационни – хроника, информация, бележка, интервю, доклад, репортаж, пресконференция и др.
- Аналитични – кореспонденция, коментар, статия, писмо, рецензия, беседа, експеримент, обзор, мемоари и др.
- Художествено-публицистичен – скица, есе, очерк, пасквил, фейлетон, памфлет, история, некролог и др.
- Шоу – игра, конкурс, реалити-шоу, ток-шоу и др.
История
Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант, който е публикуван от 1702 г. до 1735 г.[4] Първият български вестник е „Български орел“ (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането. От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през 20 век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на 21 век) – днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).
Свобода на печата
Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна.[5] Тя означава правото на радиото, телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения.[6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.[7].
Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.
През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.
Международни организации
- Репортери без граници[8] – международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар, Рони Брауман и Жан-Клод Гилбо.[9]
- Freedom House[10] – неправителствена организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Основана е през 1941 г.[11] и се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света
- Международна асоциация по защита на свободата на словото – независима организация, основана в Монреал в 1992 година.
- Комитет за защита на журналистите[12] – основан в 1981 година със седалище в Ню Йорк, следи за правата на журналистите и събия информация за репресиите или убийствата на журналисти по света.
Нова журналистика
Новата журналистика се налага през 60- и 70-те години на 20 век в някои средства за масова информация в САЩ. Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.
Онлайн журналистика
Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет.
Вижте също
Източници
- ↑ ((en)) Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008
- ↑ journalism.org
- ↑ Bill Kovach and Tom Rosenstiel. The Elements of Journalism; What Newspeople Should Know and the Public Should Expect, Completely Updated and Revised // journalism.org, 24 април 2007. Посетен на 18 октомври 2010.
- ↑ ((en)) Concise History of the British Newspaper in the Eighteenth Century
- ↑ www.unesco.ru
- ↑ Словарь – Свобода печати – личное право человека
- ↑ Свобода на печата
- ↑ See for example, „Ireland tops press freedom index“, Irish Times, 21 октомври 2009.
- ↑ Reporters sans frontières, RFO, 6 ноември 2006 ((fr))
- ↑ Freedom House thus strongly endorsed the post-war Atlantic Alliance, as well as such key policies and institutions as the Marshall Plan and NATO. Freedom House: A History
- ↑ Freedom House: About Us
- ↑ Официална страница на Комитета за защита на журналистите
Библиография
- Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, 864 с. – ISBN 978-954-07-3402-6
- Василка Радева, Журналистика и езикова култура, Наука и изкуство, 1981
- Прохоров Е.В. Введение в теорию журналистики. Учебник для студентов вузов. – 7-е изд., испр. и доп. – Аспект Пресс, 2009. – 351 с. – ISBN 978-5-7567-0475-4.
- Трыков В. П. Античная протожурналистика
- Трыков В. П. Курс История журналистики в структуре филологического образования // Знание. Понимание. Умение. – 2005. – № 3. – С. 197 – 199.
- Steffen Burkhardt (Hrsg.) Praktischer Journalismus. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-58638-1.
- Hans Heinz Fabris Massenmedien – Instrumente der „Skandalisierung“ oder „Vierte Gewalt“? zum Kontrollpotential der Medien. In: Christian Brünner (Hrsg.): Korruption und Kontrolle. Böhlau, Wien 1981, ISBN 3-2050-8457-8, S. 239 – 264.
- Mark Briggs Journalism 2.0: How to Survive and Thrive, PDF (2.0MB, 132 S.), J-Lab: The Institute for Interactive Journalism, University of Maryland Philip Merrill College of Journalism, 2007
- Jörg Sadrozinski Wozu noch Journalismus? Wie das Internet einen Beruf verändert. Vandenhoeck & Ruprecht, 2010. (Sadrozinski ist Leiter der Deutschen Journalistenschule)
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Journalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |