Журналистика: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м →‎Видове журналистика: информационна журналистика
Ред 53: Ред 53:
* [[радиожурналистика]]
* [[радиожурналистика]]
* интернет журналистика или [[онлайн журналистика]]
* интернет журналистика или [[онлайн журналистика]]
*информационна журналистика
* [[фотожурналистика]]
* [[фотожурналистика]]


Версия от 07:36, 24 април 2020

Кутия за продажба на вестници в Манхатън
Преса за печатане на вестници
Телевизионни новини, 2006 г.
Телевизионен репортер от CN8, 2005 г.
TV-кола на финансираната от държавата Russia Today в Москва.

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.

Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилни телефони. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, електронна и т.н.

Според журналиста на ББС Андрю Мар „Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“[1]. Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателя или зрителя сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взима отношение.

Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове, техники и етика.

Дефиниция

Журналистиката се дефинира от три различни степени.

Обществена степен

На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР, рекламата и литературата.

Организаторска степен

Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност (книги) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).

Актьорска степен

На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти.

Задача

Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).

Етика и право на медиите

  • Индивидуална етика (нормативно ориентирана)
  • Етика на медия-системата (системнотеоретична)
  • Обществена етика
  • Казуистка етика (Case studies, северноамериканска-англосакска)

Финансиране

Журналистиката се дели в зависимост от нейното финансиране на държавна и частна.

Професионална подготовка

В университетите на много страни се учи журналистика.

Видове журналистика

Според темите, с които се занимава, журналистиката може да бъде:

Според използваните технологии и оборудване:

Елементи на журналистиката

Съгласно Елементи на журналистиката, книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката.[2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:

  1. Първото задължение на журналистиката е истината.
  2. Нейната лоялност е към гражданите.
  3. Основата ѝ е дисциплинирана проверка на информацията.
  4. Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
  5. Трябва да служи като независим монитор на властта.
  6. Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
  7. Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
  8. Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
  9. На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.

В изданието на книгата от април 2007 година,[3] авторите прибавят и десети елемент – правата и отговорностите на гражданите.

Журналистически жанрове

Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:

  1. Информационни – хроника, информация, бележка, интервю, доклад, репортаж, пресконференция и др.
  2. Аналитични – кореспонденция, коментар, статия, писмо, рецензия, беседа, експеримент, обзор, мемоари и др.
  3. Художествено-публицистичен – скица, есе, очерк, пасквил, фейлетон, памфлет, история, некролог и др.
  4. Шоу – игра, конкурс, реалити-шоу, ток-шоу и др.

История

Журналисти по време на работа в Монреал през 1940 г.

Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант, който е публикуван от 1702 г. до 1735 г.[4] Първият български вестник е „Български орел“ (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането. От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през 20 век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на 21 век) – днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).

Свобода на печата

 Основна статия: Свобода на пресата

Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна.[5] Тя означава правото на радиото, телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения.[6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.[7].

Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.

През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.

Международни организации

  • Репортери без граници[8] – международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар, Рони Брауман и Жан-Клод Гилбо.[9]
  • Freedom House[10] – неправителствена организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Основана е през 1941 г.[11] и се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света
  • Международна асоциация по защита на свободата на словото – независима организация, основана в Монреал в 1992 година.
  • Комитет за защита на журналистите[12] – основан в 1981 година със седалище в Ню Йорк, следи за правата на журналистите и събия информация за репресиите или убийствата на журналисти по света.

Нова журналистика

Новата журналистика се налага през 60- и 70-те години на 20 век в някои средства за масова информация в САЩ. Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.

Онлайн журналистика

Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет.

Вижте също

Източници

  1. ↑ ((en)) Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008
  2. ↑ journalism.org
  3. ↑ Bill Kovach and Tom Rosenstiel. The Elements of Journalism; What Newspeople Should Know and the Public Should Expect, Completely Updated and Revised // journalism.org, 24 април 2007. Посетен на 18 октомври 2010.
  4. ↑ ((en)) Concise History of the British Newspaper in the Eighteenth Century
  5. ↑ www.unesco.ru
  6. ↑ Словарь – Свобода печати – личное право человека
  7. ↑ Свобода на печата
  8. ↑ See for example, „Ireland tops press freedom index“, Irish Times, 21 октомври 2009.
  9. ↑ Reporters sans frontières, RFO, 6 ноември 2006 ((fr))
  10. ↑ Freedom House thus strongly endorsed the post-war Atlantic Alliance, as well as such key policies and institutions as the Marshall Plan and NATO. Freedom House: A History
  11. ↑ Freedom House: About Us
  12. ↑ Официална страница на Комитета за защита на журналистите

Библиография

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Журналистика
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Журналистика – Медии.
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на журналистика
  • Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, 864 с. – ISBN 978-954-07-3402-6
  • Василка Радева, Журналистика и езикова култура, Наука и изкуство, 1981
  • Прохоров Е.В. Введение в теорию журналистики. Учебник для студентов вузов. – 7-е изд., испр. и доп. – Аспект Пресс, 2009. – 351 с. – ISBN 978-5-7567-0475-4.
  • Трыков В. П. Античная протожурналистика
  • Трыков В. П. Курс История журналистики в структуре филологического образования // Знание. Понимание. Умение. – 2005. – № 3. – С. 197 – 199.
  • Steffen Burkhardt (Hrsg.) Praktischer Journalismus. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-58638-1.
  • Hans Heinz Fabris Massenmedien – Instrumente der „Skandalisierung“ oder „Vierte Gewalt“? zum Kontrollpotential der Medien. In: Christian Brünner (Hrsg.): Korruption und Kontrolle. Böhlau, Wien 1981, ISBN 3-2050-8457-8, S. 239 – 264.
  • Mark Briggs Journalism 2.0: How to Survive and Thrive, PDF (2.0MB, 132 S.), J-Lab: The Institute for Interactive Journalism, University of Maryland Philip Merrill College of Journalism, 2007
  • Jörg Sadrozinski Wozu noch Journalismus? Wie das Internet einen Beruf verändert. Vandenhoeck & Ruprecht, 2010. (Sadrozinski ist Leiter der Deutschen Journalistenschule)

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Journalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Журналистика&oldid=10126244“.