Фруктоза: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 75: | Ред 75: | ||
[[Алдоз редуктазата]] (АР) се намира в плацентата на овцете и е отговорна за секрецията на [[сорбитол]] в кръвта на плода. Наличието на [[сорбитол дехидрогеназа]] (СДХ) в черния дроб, включително в черния дроб на плода, е отговорен за превръщането на сорбитола във фруктоза. Този път е отговорен също за наличието на фруктоза в семенната течност, както и за развитието на [[диабетна катаракта]] ([[Сорбитолов път]]). |
[[Алдоз редуктазата]] (АР) се намира в плацентата на овцете и е отговорна за секрецията на [[сорбитол]] в кръвта на плода. Наличието на [[сорбитол дехидрогеназа]] (СДХ) в черния дроб, включително в черния дроб на плода, е отговорен за превръщането на сорбитола във фруктоза. Този път е отговорен също за наличието на фруктоза в семенната течност, както и за развитието на [[диабетна катаракта]] ([[Сорбитолов път]]). |
||
D-Глюкоза + НАДФН.Н<sup>+</sup><--> D-Сорбитол + НАД<sup>+</sup> (-НАДФ<sup>+</sup> ) <--> D-Фруктоза + НАДН.Н<sup>+</sup> |
D-Глюкоза + НАДФН.Н<sup>+</sup> <--> D-Сорбитол + НАД<sup>+</sup> (-НАДФ<sup>+</sup> ) <--> D-Фруктоза + НАДН.Н<sup>+</sup> |
||
АР СДХ |
АР СДХ |
||
Фруктозата претърпява по-бърза [[гликолиза]] в черния дроб, отколкото глюкозата защото тя заобикаля регулаторната реакция, катализиран от фосфофруктокиназата 1. Това позволява фруктозата да се метаболизира с високи нива в пътя на гликолизата в черния дроб, водещо до повишен синтез на мастни киселини, естерификация на мастни киселини и секреция на [[липопротеини с много ниска плътност]] ([[VLDL]]), които могат да повишат серумните триацилглицероли и в крайна сметка повишават нивата на [[LDL холестерол|LDL холестеролът]].<ref>{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31-st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> |
Фруктозата претърпява по-бърза [[гликолиза]] в черния дроб, отколкото глюкозата защото тя заобикаля регулаторната реакция, катализиран от фосфофруктокиназата 1. Това позволява фруктозата да се метаболизира с високи нива в пътя на гликолизата в черния дроб, водещо до повишен синтез на мастни киселини, естерификация на мастни киселини и секреция на [[липопротеини с много ниска плътност]] ([[VLDL]]), които могат да повишат серумните триацилглицероли и в крайна сметка повишават нивата на [[LDL холестерол|LDL холестеролът]].<ref>{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31-st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref> |
||
Версия от 17:54, 25 април 2020
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичност, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Фруктоза | |
|---|---|
 | |
 | |
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | Фруктоза |
| Други имена | Плодова захар, D-арабино-хексулоза |
| Молекулна формула | C6H12O6 |
| SMILES | ? |
| 3D структура | тук |
| Моларна маса | 180.16 g/mol |
| Външен вид | бял прах |
| CAS номер | 57-48-7 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | |
| Разтворимост във вода | добре разтворим 790 g/l (при 20 °C)[1] |
| Точка на топене | 103 °C |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки | |
Фруктозата или т.нар плодова захар е монозахарид (въглехидрат) със сладък вкус, която съдържа шест въглеродни атома, но за разлика от глюкозата, с която имат еднаква обща формула, има кето група, разположена при втори въглероден атом, т.е. тя е кетохексоза. Съдържа се в сладките плодове, зеленчуци и пчелен мед. От там идва и името ѝ. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб. Тъй като черния дроб има ограничен ресурс да преработва фруктоза, избягването на рафинираната захар за сметка на приемането на по-безопасно звучащия високо-фруктозен сироп от царевица може да крие рискове за здравето, плъхове, хранени с високо фруктозна диета, развиват стеатозен хепатит.[2] Фруктозата заобикаля основната регулаторна стъпка в гликолизата, катализирана от фосфофруктокиназа 1 и стимулира синтеза на мастни киселини и чернo дробната секреция на триацилглицероли (VLDL).
Състав и строеж на фруктозата
По физичните си отнасяния фруктозата прилича на глюкозата. Тя има по-сладък вкус от глюкозата, но за разлика от нея се разтваря в алкохол. Фруктозата има същия качествен и количествен състав и молекулна маса като глюкозата. Молекулната ѝ формула е С6Н12О6. От химичните ѝ свойства се установява, че тя съдържа 5 хидроксилни групи и една кето група при втори въглероден атом. Следователно, тя е функционален изомер на глюкозата.
Следователно фруктозата е полихидроксикетон. Фруктозата е позната с петатомен и шестатомен пръстен, като свободната фруктоза е с петатомен пръстен. Хидроксилната група, която се формира при втори въглероден атом след затварянето на пръстена и която съдържа кислородния атом от карбонилната група, се нарича гликозидна група. В зависимост от разположението на тази глокозидна група съществуват α- (под равнината на пръстена) и β-пръстенна форма (над равнината на пръстена). Във воден разтвор между линейната, α- и β-пръстенна форма на фруктозата се установява равновесие, изтеглено изцяло към пръстенните форми: фруктофураноза, фруктоза.
Строежът на фруктозата е по-добре да се представи с перспективни формули, които по-добре отразяват пространственото разположение на атомите в молекулата:
Обмяна
Диети с високо съдържание на захароза или високофруктозни сиропи (HFS), използвани в произведените храни и напитки водят до големи количества фруктоза (и глюкоза), влизаща в чернодробната портална вена.
Фруктокиназа в черния дроб, бъбреци и черва се фосфорилира до фруктозо-1-фосфат. Този ензим не действа върху глюкозата, и за разлика от глюкокиназата, нейната активност не се влияе от гладуване или от инсулин, което може да обясни защо фруктозата се изчиства от кръвта на диабетични пациенти с нормална скорост. Фруктозо-1-фосфатът се разгражда до D-глицералдехид и дихидроксиацетон фосфат от алдолаза В, ензим, установен в черния дроб, който функционира също в гликолизата в черния дроб чрез разцепване на фруктозо-1,6-бисфосфат. D-глицералдехидът навлиза в гликолиза чрез фосфорилиране до глицералдехид-3-фосфат, катализиран от триокиназа. Двете фосфорилирани триози, дихидроксиацетон фосфат и глицералдехид-3-фосфатът, могат или да се разградят чрез гликолизата, или да бъдат субстрати за алдолазата и следователно глюконеогенезата, каквато е съдбата на голяма част от фруктозата метаболизирана в черния дроб. В екстрахепаталните тъкани хексокиназата катализира фосфорилирането на повечето хексозни захари, включително фруктоза, но глюкозата инхибира фосфорилиране на фруктоза, тъй като тя е по-добър субстрат за хексокиназата. Въпреки това, известно количество фруктоза може да се метаболизира в мастната тъкан и мускули. Фруктозата се намира в семенната плазма и в кръвообращението на плода на копитни животни и китове.
Алдоз редуктазата (АР) се намира в плацентата на овцете и е отговорна за секрецията на сорбитол в кръвта на плода. Наличието на сорбитол дехидрогеназа (СДХ) в черния дроб, включително в черния дроб на плода, е отговорен за превръщането на сорбитола във фруктоза. Този път е отговорен също за наличието на фруктоза в семенната течност, както и за развитието на диабетна катаракта (Сорбитолов път).
D-Глюкоза + НАДФН.Н+ <--> D-Сорбитол + НАД+ (-НАДФ+ ) <--> D-Фруктоза + НАДН.Н+
АР СДХ
Фруктозата претърпява по-бърза гликолиза в черния дроб, отколкото глюкозата защото тя заобикаля регулаторната реакция, катализиран от фосфофруктокиназата 1. Това позволява фруктозата да се метаболизира с високи нива в пътя на гликолизата в черния дроб, водещо до повишен синтез на мастни киселини, естерификация на мастни киселини и секреция на липопротеини с много ниска плътност (VLDL), които могат да повишат серумните триацилглицероли и в крайна сметка повишават нивата на LDL холестеролът.[3]
Вижте също
- Въглехидрати
- Захароза
- Статия за фруктоза [4]
Източници
- ↑ Eintrag zu Fructose in der GESTIS-Stoffdatenbank des IFA, abgerufen am 17. März 2007
- ↑ изследване на английски- US National Library of Medicine / National Institutes of Health
- ↑ Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA. Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31-st Edition.
- ↑ статия с цитирани източници на популярен език, сравнение между различните източници на фруктоза
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
