Боян Бянов: Разлика между версии

Боян Бянов
	Боян Бянов
български офицер
Звание	полковник
Род войски	пехота
Войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 октомври 1900 г. Варна, Княжество България
Дата и място на смърт	22 декември 1972 г. (72 г.) София, Народна република България

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:43, 25 април 2020

Боян Златев Бянов е български офицер, полковник, футболист, първият капитан на националния отбор по футбол на България. Роден е на 20 октомври 1900 във Варна. Играе на поста централен защитник.

Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“. Завършва Военното училище в София през 1922 г., а Военната академия през 1937 г. Военната му кариера започва като поручик в шеста пехотна търновска дружина, а след това служи в 39-а пехотна солунска дружина, базирана в Бургас. От 1930 г. е в десети пехотен родопски полк, а между 1933 и 1935 г. е в осми приморски пехотен полк. От 1935 г. е адютант на трета военноиспекционна област. На следващата година е изпратен в седми пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор е в петнадесети пехотен ломски полк. През 1944 г. е началник-щаб на 24-та пехотна дивизия. По време на българското участие във Втората световна война е началник тил. От 1945 г. е преподавател във Военната академия, а от 1946 г. и неин началник. От 1947 г. е началник-щаб на тила на войската^[1].

Кариера

Бянов е сред най-значимите фигури в историята на българския футбол. Започва да тренира с „Тича“ и впоследствие се превръща в една от най-големите легенди на клуба.

По време на обучението си в юнкерското училище в София, играе в „Левски“. Добрата му игра, му осигурява повиквателна за новосформирания национален отбор, където е определен за капитан на отбора. На 21 май 1924 г. той извежда отбора за първата си среща срещу Австрия. Общо изиграва 4 мача за националния отбор. Участва на Летните олимпийски игри в Париж от 1924 г. Друг знаменателен факт е свързан с него. Тича печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. Това е и първият спортен трофей завоюван за България. Като капитан на отбора, той пръв вдига купата.

По време на войната от 1945 г. организира футболни срещи в паузите между военните действия. След края на войната става началник на Военната академия, работи и във Военното министерство. По-късно е назначен на работа в БОК. Умира на 22 декември 1972 година.

Източници

↑ Демиров, П. Първият капитан на футболните национални става началник на Военна академия, в. 24 часа, 19 октомври 2018

Външни препратки

Профил в Olympic sports

Портал „Военна история на България“

[1] Демиров, П. Първият капитан на футболните национални става началник на Военна академия, в. 24 часа, 19 октомври 2018

[1]

@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 '''Боян Златев Бянов''' е български офицер, полковник, [[футболист]], първият капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]]. Роден е на [[20 октомври]] [[1900]] във Варна. Играе на поста централен защитник.
-Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“. Завършва Военното училище в София през 1922 г., а Военната академия през 1937 г. Военната му кариера започва като поручик в шеста пехотна търновска дружина, а след това служи в 39-та пехотна солунска дружина, базирана в Бургас. От 1930 г. е в десети пехотен родопски полк, а между 1933 и 1935 г. е в осми приморски пехотен полк. От 1935 г. е адютант на трета военноиспекционна област. На следващата година е изпратен в седми пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор е в петнадесети пехотен ломски полк. През 1944 г. е началник-щаб на 24-та пехотна дивизия. По време на българското участие във Втората световна война е началник тил. От 1945 г. е преподавател във Военната академия, а от 1946 г. и неин началник. От 1947 г. е началник-щаб на тила на войската<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/7101793 Демиров, П. Първият капитан на футболните национални става началник на Военна академия, в. 24 часа, 19 октомври 2018]</ref>.
+Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“. Завършва Военното училище в София през 1922 г., а Военната академия през 1937 г. Военната му кариера започва като поручик в шеста пехотна търновска дружина, а след това служи в 39-а пехотна солунска дружина, базирана в Бургас. От 1930 г. е в десети пехотен родопски полк, а между 1933 и 1935 г. е в осми приморски пехотен полк. От 1935 г. е адютант на трета военноиспекционна област. На следващата година е изпратен в седми пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор е в петнадесети пехотен ломски полк. През 1944 г. е началник-щаб на 24-та пехотна дивизия. По време на българското участие във Втората световна война е началник тил. От 1945 г. е преподавател във Военната академия, а от 1946 г. и неин началник. От 1947 г. е началник-щаб на тила на войската<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/7101793 Демиров, П. Първият капитан на футболните национални става началник на Военна академия, в. 24 часа, 19 октомври 2018]</ref>.
 == Кариера ==