Гео Милев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 45: | Ред 45: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:GeoMilewAutograph.jpg|мини|Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921]] |
[[Картинка:GeoMilewAutograph.jpg|мини|Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921]] |
||
<br /> |
|||
'''Георги Милев Касабов''', известен като '''Гео Милев''', е [[България|български]] [[поет]] и [[публицист]], основен представител на [[експресионизъм|експресионизма]] в [[българска литература|българската литература]]. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] през [[1925]] г. Баща е на детската писателка [[Леда Милева]]. Днес в [[София]] има квартал, наречен на неговото име. |
|||
== Биография == |
|||
Гео Милев е роден на [[15 януари]] [[1895]] г. в Радне махле (дн. гр. [[Раднево]]), в семейство на учителя и журналист [[Мильо Касабов]].<ref>Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22</ref> По-късно баща му се премества в [[Стара Загора]], където през [[1907]] г. основава книжарница и издателство. |
|||
=== Образование === |
|||
Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от [[руски език]] стихове на [[Александър Пушкин]], [[Михаил Лермонтов]], [[Николай Некрасов]], [[Алексей Колцов]], [[Афанасий Фет]] и други. |
|||
Следва [[романска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1911 – 1912), след което продължава образованието си в [[Лайпциг]] (1912 – 1914). Там слуша [[Лекция|лекции]] по [[философия]] и пише [[дисертация]] върху поезията на [[Рихард Демел]], която не успява да защити. |
|||
През декември [[1913]] г. в списание ''„[[Листопад (списание)|Листопад]]“'' се появяват първите му публикации – ''„Литературно-художествени писма от Германия“''. През юли 1914 г., след началото на [[Първата световна война]], заминава за [[Лондон]], където се запознава с емигриралия белгийски поет [[Емил Верхарен]]. Върнал се отново в [[Германия]], за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в [[Хамбург]] от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в [[Лайпциг]], но събитията го принуждават скоро да се прибере в България ([[1915]]). |
|||
=== Творчество, 1915 – 1916 === |
|||
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за [[Стефан Маларме]], [[Рихард Демел]], [[Пол Верлен]], [[Емил Верхарен|Емил Верхарн]] и [[Фридрих Ницше]], които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – [[Николай Лилиев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Теодор Траянов]], [[Людмил Стоянов]] и [[Николай Райнов]]. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с [[Никола Икономов]] организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления. |
|||
=== Участие в Първата световна война === |
|||
През март [[1916]] г. Гео Милев е [[България в Първата световна война|мобилизиран]] и изпратен в [[Школата за запасни офицери]] в [[Княжево (София)|Княжево]]. Оттам като [[старши подофицер]] е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на [[Дойранска епопея|позиция при Дойран]]. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На [[29 април]] [[1917]] г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око. |
|||
=== Берлин, 1918 – 1919 === |
|||
През февруари [[1918]] г. Гео Милев заминава със съпругата си за [[Берлин]], за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава [[Библиотека|библиотеки]], [[Музей|музеи]], изложби, [[Театър|театри]]. [[Ноемврийска революция|Революционния кипеж в Германия]], който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от ''„Грозни прози“''. В Берлин се запознава с новите явления в [[Немска поезия|немската литература]], свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в [[експресионизъм|експресионистичните]] списания ''„Ди Акцион“'' и ''„Дер Щурм“''. |
|||
=== София, 1919 – 1924 === |
|||
[[Картинка:Septemvri Geo Milew.jpg|left|мини|Първо издание на поемата „Септември“ от Гео Милев, [[НИМ]]]] |
|||
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание ''„[[Везни (списание)|Везни]]“'' (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на [[Символизъм|символизма]] и [[Експресионизъм|експресионизма]] в България. |
|||
В започналото да излиза през януари [[1924]] г. списание ''„[[Пламък (списание)|Пламък]]“'' Гео Милев печата статии под надслов ''„Грозни прози“'', поемата ''„[[Септември (поема)|Септември]]“'', както и началото на поемата ''„Ад“''. Заради поемата ''„Септември“'' книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. |
|||
=== Смърт === |
|||
[[Картинка:Geo milew oko.jpg|мини|Изкуственото око на Гео Милев, [[НИМ]]]] |
|||
Останките му са открити през 50-те години на 20 век в масов гроб край София ([[Илиенци]]). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. [[Иван Вълков]] пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел. |
|||
== Памет == |
|||
Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в гр. Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей. |
|||
Гео Милев е един от героите в документалната книга на [[Николай Христозов (писател)|Николай Христозов]] „По дирята на безследно изчезналите“ (1978). |
|||
През 2014 г. е отпечатан биографичният роман на [[Христо Карастоянов]] „Една и съща нощ“, главни герои на който са Гео Милев и анархистът [[Георги Шейтанов (анархист)|Георги Шейтанов]]. |
|||
През 2015 в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена постановката „Гео“ по романа на Карастоянов, под режисурата на [[Иван Добчев]]. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 06:37, 29 април 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гео Милев.
Гео Милев | |
български поет, преводач, художник, художествен историк и издател | |
Роден | Георги Милев Касабов
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | поет, публицист |
Литература | |
Период | 1913 – 1925 |
Жанрове | стихотворение, поема, есе |
Направление | символизъм, експресионизъм |
Известни творби | „Септември“ (1924) |
Повлиян | Емил Верхарен, Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Фридрих Ницше |
Предприемаческа дейност | |
Област | книгоиздаване |
Семейство | |
Баща | Мильо Касабов |
Братя/сестри | Пенка Касабова |
Съпруга | Мила Керанова |
Деца | Леда (1920 – 2013), Бистра (1921 – 2006) |
Гео Милев в Общомедия |
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Външни препратки
- От и за Гео Милев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кратък летопис на живота и творчеството на Гео Милев на сайта на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
- Произведения на Гео Милев в Моята библиотека
- Гео Милев в „Словото“
- Гео Милев на италиански
- Сайт на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
- За къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора на сайта BG Globe
- „Гео Милев – екзекуция на българската духовност“, БНТ, История.bg, 26 януари 2015
- „Гео Милев – през „Септември“ към Голгота“, Архивен фонд на БНР, 15 януари 2020
- За Гео Милев в Литернет
- Венцеслав Константинов, „Гео Милев и немският литературен експресионизъм“, В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918, УИ „Климент Охридски“, София, 1988
- Никита Нанков, „Баснята за блудния син: Гео Милев, европейският модернизъм и българската лява критика“, сп. Литературна мисъл, год. 47, 2003, № 1 – 2, с. 85 – 111
- Биляна Курташева, „Адският град на Гео Милев“, електронно списание LiterNet, 03.08.2006, № 8 (81)
|
Категории:
- Български поети и поетеси класици
- Български поети символисти
- Български преводачи на френскоезична литература
- Български преводачи на немскоезична литература
- Български преводачи на англоезична литература
- Български преводачи на рускоезична литература
- Български художествени критици
- Български есеисти
- Български художници
- Художници експресионисти
- Български книгоиздатели
- Българи в Берлин
- Българи в Лайпциг
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български подпоручици
- Жертви на Априлските събития в България (1925)
- Родени в Раднево
- Починали в София
- Безследно изчезнали
- Жертви на убийства в София