Пиер дьо Брашьо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 14: Ред 14:
| звание =
| звание =
| прякор =
| прякор =
| години на служба = 1200 – 1210
| години на служба = 1200 – 1210
| преданост = [[Латинска империя]]
| преданост = [[Латинска империя]]
| командвания =
| командвания =
Ред 26: Ред 26:
'''Пиер дьо Брашиьо''' (на [[Френски език|френски]]: ''Pierre de Bracheux'' )е френски рицар (1170-†1210), участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]].<br>
'''Пиер дьо Брашиьо''' (на [[Френски език|френски]]: ''Pierre de Bracheux'' )е френски рицар (1170-†1210), участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]].<br>
Пиер е син на Юг, сеньор на Брашиьо - градче в близост до [[Блоа]], Франция. Присъединява се към похода като васал на граф [[Луи дьо Блоа|Луй дьо Блоа]]. Участва във всички
Пиер е син на Юг, сеньор на Брашиьо - градче в близост до [[Блоа]], Франция. Присъединява се към похода като васал на граф [[Луи дьо Блоа|Луй дьо Блоа]]. Участва във всички
по-важни битки - превземането на[[Обсада на Зара|Зара]], [[Обсада на Константинопол (1204)|обасадата на Константинопол]], боевете в Мала Азия и Тракия. Поради високия си ръст се отличавава в боевете
по-важни битки - превземането на [[Обсада на Зара|Зара]], [[Обсада на Константинопол (1204)|обасадата на Константинопол]], боевете в Мала Азия и Тракия. Поради високия си ръст се отличавава в боевете
и става един от героите на похода. Той е единствения латински барон, който се се среща с българския цар [[Калоян]] и се държи с него предизвикателно, което никой до тогава не си е позволяал. След поражението при [[Битка при Одрин (1205)|Адрианпопол]] и смъртта на Луи дьо Блуа, дьо Брашиьо воюва под командата на [[Анри Фландърски|Хенрих Фландърски]]. Участва в [[Битка при Пловдив (1208)|битката при Пловдив]] в която той и [[Никола дьо Майи]] атакуват и разбиват личното отделение на цар [[Борил]].
и става един от героите на похода. Той е единствения латински барон, който се се среща с българския цар [[Калоян]] и се държи с него предизвикателно, което никой до тогава не си е позволяал. След поражението при [[Битка при Одрин (1205)|Адрианпопол]] и смъртта на Луи дьо Блуа, дьо Брашиьо воюва под командата на [[Анри Фландърски|Хенрих Фландърски]]. Участва в [[Битка при Пловдив (1208)|битката при Пловдив]] в която той и [[Никола дьо Майи]] атакуват и разбиват личното отделение на цар [[Борил]].


Пиер дьо Брашиьо е пленен от войниците на никейския император [[Теодор I Ласкарис]] и умира в плен през 1210 г.
Пиер дьо Брашиьо е пленен от войниците на никейския император [[Теодор I Ласкарис]] и умира в плен през 1210 г.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 06:31, 1 май 2020

Пиер дьо Брашиьо
Pierre de Bracheux
рицар
Роден
Брашиьо, Франция
Военна служба
Години1200 – 1210
Служил наЛатинска империя
ВойниЧетвърти кръстоносен поход
БиткиОбсада на Зара,
Обсада на Константинопол,
Битка при Пловдив

Пиер дьо Брашиьо (на френски: Pierre de Bracheux )е френски рицар (1170-†1210), участник в Четвъртия кръстоносен поход.
Пиер е син на Юг, сеньор на Брашиьо - градче в близост до Блоа, Франция. Присъединява се към похода като васал на граф Луй дьо Блоа. Участва във всички по-важни битки - превземането на Зара, обасадата на Константинопол, боевете в Мала Азия и Тракия. Поради високия си ръст се отличавава в боевете и става един от героите на похода. Той е единствения латински барон, който се се среща с българския цар Калоян и се държи с него предизвикателно, което никой до тогава не си е позволяал. След поражението при Адрианпопол и смъртта на Луи дьо Блуа, дьо Брашиьо воюва под командата на Хенрих Фландърски. Участва в битката при Пловдив в която той и Никола дьо Майи атакуват и разбиват личното отделение на цар Борил.

Пиер дьо Брашиьо е пленен от войниците на никейския император Теодор I Ласкарис и умира в плен през 1210 г.

Източници

  • Димитър Костов, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с.
  • Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
  • Анри дьо Валансиен, "История на император Анри", Издателство : Полис, 2009