Георги Бенковски: Разлика между версии
м overlinking |
→Революционна дейност: вж. напр. https://bg.wikipedia.org/wiki/Григориански_календар, за датите в периода от 29 февруари (ст.ст.)/12 март (н.ст.) 1800 г. до 29 февруари (ст.ст.)/13 март (н.ст.) 1900, за да се преобразуват от стар в нов стил, се добавят 12 дни |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
[[Файл:Geoggi-Benkovski.JPG|мини|200 px|„Кървавото кладенче“, мястото, където е измита отрязаната глава на Бенковски, м-ст Костина]] |
[[Файл:Geoggi-Benkovski.JPG|мини|200 px|„Кървавото кладенче“, мястото, където е измита отрязаната глава на Бенковски, м-ст Костина]] |
||
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към [[Тетевен|Тетевенския балкан]] |
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към [[Тетевен|Тетевенския балкан]]. На [[12 май]] [[1876]] г. (стар стил; [[24 май]] нов стил), след предателство от страна на [[дядо Въльо]], пада в река [[Костина]], пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в [[Ботевград]], а след това в [[София]]. Тези събития са документирани от [[Захари Стоянов]] в „[[Записки по българските въстания]]“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада. |
||
== Паметници == |
== Паметници == |
||
Версия от 02:19, 2 май 2020
| Георги Бенковски | |
| български национален революционер и национален герой | |
.jpg) Фотография на Паскал Себах, вероятно 1875 г. | |
| Роден | Гаврил Груев Хлътев
21 септември 1843 г.
|
|---|---|
| Починал |
Рибарица, Османска империя |
| Националност |  България |
| Работил | търговец • революционер |
| Въоръжена борба | |
| Кауза | Освобождение на България |
| Подкрепял | Гюргевския комитет |
| Противник на | Османската империя |
| Активна дейност | 1875 – 1876 |
| Семейство | |
| Баща | Грую Хлътев |
| Георги Бенковски в Общомедия | |
Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг.
Ранни години
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. Според Захари Стоянов:
| „ | „Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите. Тоя последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.“[1] | “ |
Революционна дейност
В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но не осъществява замисленото поради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11 – 12 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г.
Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол.
От 14 до 16 април 1876 организира събрание в местността Оборище, за да разбере докъде е стигнала организацията на околните населени места, взели участие в подготовката на въстанието.
По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 г. (стар стил; 24 май нов стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.
Паметници
- Родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей и там се пази една уникална реликва – личната пушка на Бенковски.
- Паметникът на Бенковски над Копривщица е проектиран през 1971 г. от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров.
- Паметник на Бенковски е изграден и в тетевенското село Дивчовото;
- За 140-годишншната от Априлското въстание за освобождение от османско владичество и гибелта на водача му в София е открит надгробен знак-монумент на Георги Бенковски от Иво Антонов и арх. Миломир Богданов.[2][3][4]
- В цяла България има многобройни села, улици, училища и други, които носят името на революционера.
Източници
- ↑ Захарий Стоянов, Записки по българските въстания, Том 2, Глава VII. Убийството на войводата Бенковски.
- ↑ В столицата бе открит паметник в чест на Георги Бенковски, ТВ СКАТ, 5 юни 2016 г.
- ↑ Захарий Стоянов, Записки по българските въстания, Том 2, Глава VII. Убийството на войводата Бенковски, дял 6
- ↑ Миломир Богданов, Памет за Георги Бенковски в софийската градина „Ереван“, Eurochicago, 5 юни 2016 г.