Ласло III: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
структ.доп
Ред 2: Ред 2:
| име = Ласло III
| име = Ласло III
| наставка =
| наставка =
| описание = [[Файл:Coa Hungary Country History Imre (1196-1204).svg|център|20 px]] Крал на Унгария
| описание = Крал на Унгария
| изображение за личността = [[Файл:III.László.jpg|180 п]]
| изображение за личността = [[Файл:III.László.jpg|180 п]]
| описание на изображението =
| описание на изображението =
Ред 21: Ред 21:
| баща = Имре
| баща = Имре
| майка = [[Констанца Арагонска]]
| майка = [[Констанца Арагонска]]
| герб =
| герб = Coa Hungary Country History Imre (1196-1204).svg
}}
}}
Ла́сло III (унг. III. László; 1199 — 7 май 1205, Виена) — крал на Унгария и Хърватия от 26 август до 30 ноември 1204 година управлява съвместно с баща си, от 30 ноември 1204 — еднолично, от династия [[Арпади]].
Ла́сло III (унг. III. László; 1199 — 7 май 1205, Виена) — крал на Унгария и Хърватия от 26 август до 30 ноември 1204 година управлява съвместно с баща си, от 30 ноември 1204 — еднолично, от династия [[Арпади]].
== Произход ==
== Произход ==
Ласло III е единствен син на крал [[Имре]] и [[Констанца Арагонска]], дъщеря на [[Алфонсо II Арагонски]] (1157–1196), крал на [[Кралство Арагон|Арагóн]], [[граф]] на [[Барселона]] и на [[Санча Кастилска (кралица на Арагон)|Санча Кастилска]].
Ласло III е единствен син на [[Имре]] и [[Констанца Арагонска]]. На 26 август 1204 година Ласло е коронясан преживе на баща си, желаещ по този начин да обезпечи правата на сина си за престола. Чичото на Ласло, Андраш, многократно конфликтува с Имре, но се заклева да защитава малолетния крал и е назначен за регент. След смъртта на Имре (30 ноември 1204 година), Ласло III е провъзгласен за крал на Унгария и Хърватия<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77</ref>. Андраш, става регент, но държи Ласло и неговата майка Констанца под домашен арест. Опасявайки се за живота си, [[Констанца Арагонска]] със сина си бяга във Виена под защита на [[Леополд VI Бабенберг]].

== Управление чрез регентство ==
На 26 август 1204 година Ласло е [[Коронация на монарха на Унгария|коронясан]] приживе на баща си, желаещ по този начин да обезпечи правата на сина си за престола. Чичото на Ласло, Андраш, многократно конфликтува с Имре, но се заклева да защитава малолетния крал и е назначен за регент.

Далматинският хронист Тома Сплитски, архидиакон на Сплит (лат. Thomas Archidiaconus Spalatensis) в своята хроника „История на архиепископите на [[Салона]] и [[Сплит]]“ (лат. Historia Salonitana) описва решението на краля така:
„Крал Имре се разболя от неизлечима болест. Затова, когато разбрал, че наближава последният му час, той изпратил с най-голяма бързина да доведат брат му и той бил освободен от ареста. Когато Андрей се явил пред краля, кралят изразил волята си в негово присъствие, като поверил настойничеството на сина си и управлението на цялото кралство, докато принца не навърши пълнолетие.“<ref> Archdeacon Thomas of Split: History of the Bishops of Salona and Split (ch. 23.), p. 143.</ref>

След смъртта на Имре (30 ноември 1204 година), Ласло III е провъзгласен за крал на Унгария и Хърватия<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77</ref>. Папа [[Инокентий III]] изпраща писмо до херцог Андраш, като го предупреждава да остане верен на клетвата си, да зачита интересите на краля-дете и да не позволи на зли хора да бъдат насърчавани. Папата има предвид благородниците около Андрей, които искат да го видят на трона възможно най-скоро, за да могат след това да се възползват от неговата подкрепа. Папата също пише писмо до народа на Унгария, за да остане лоялен към Ласло. <ref>Kristó, Gyula; Makk, Ferenc (1996). Az Árpád-ház uralkodói [Rulers of the House of Árpád] (in Hungarian). I.P.C. Könyvek. ISBN 963-7930-97-3.</ref>

Андраш като регент, обаче държи Ласло и неговата майка Констанца под домашен арест.

Опасявайки се за живота си, [[Констанца Арагонска]] със сина си бяга във Виена под защита на [[Леополд VI Бабенберг]],<ref>Kristó, Gyula; Makk, Ferenc (1996). Az Árpád-ház uralkodói [Rulers of the House of Árpád] (in Hungarian). I.P.C. Könyvek. ISBN 963-7930-97-3.</ref>
въпреки че херцог Андрей полага всички усилия да ги залови преди това.
Леополд VI Бабенберг е братовчед на Имре и Андрей и се съгласява да даде подслон на краля, въпреки заплахите на Андрей за нахлуване във владенията му.

== Смърт и наследник ==
== Смърт и наследник ==
[[Файл:KepesKronika.jpg|мини|[[Chronicon Pictum]]]]
На 7 май 1205 година Ласло III умира във Виена. Андраш II наследява унгарския трон<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77</ref> и изисква от Леополд VI Бабенберг тялото на племенника си и го погребва в [[Секешфехервар]].
На 7 май 1205 година Ласло III умира внезапно във Виена. Андраш II наследява унгарския трон<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77</ref> и изисква от Леополд VI Бабенберг тялото на племенника си и го погребва в [[Секешфехервар]].
[[Файл:KepesKronika.jpg|мини|ляво|[[Chronicon Pictum]]]]

Из [[Chronicon Pictum]]- Унгарска илюстрована хроника<ref>Képes krónika; tan. Dercsényi Dezső, Kristó Gyula, Csapodiné Gárdonyi Klára, jegyz. Kristó Gyula, ford. Bellus Ibolya; Európa, Bp., 1986 (Pro memoria)</ref>:
Из [[Chronicon Pictum]]- Унгарска илюстрована хроника<ref>Képes krónika; tan. Dercsényi Dezső, Kristó Gyula, Csapodiné Gárdonyi Klára, jegyz. Kristó Gyula, ford. Bellus Ibolya; Európa, Bp., 1986 (Pro memoria)</ref>:
„''След като [крал Имре] царува синът му Ладислав, който е коронясан на 26 август, четвъртък. Той царува шест месеца и пет дни. Той се представи на Господа ... на 7 май. Тялото му е погребано в Алба /[[Секешфехервар]]/''“
„''След него [крал Имре] царува синът му Ладислав, който е коронясан на 26 август, четвъртък. Той царува шест месеца и пет дни. Той се представи на Господа ... на 7 май. Тялото му е погребано в Алба /[[Секешфехервар]]/''“


== Източници ==
== Източници ==
Ред 37: Ред 53:
{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:A Szent Korona elölről 2.jpg|център|30px|Короната на Свети Стефан]][[Крал на Унгария|Крал на Унгария и Хърватия]]
{{пост|[[Файл:A Szent Korona elölről 2.jpg|център|30px|Короната на Свети Стефан]][[Крал на Унгария|Крал на Унгария и Хърватия]]
|[[1204]]|[[1205]]|[[Имре (крал на Унгария)|Имре]]|[[Андраш II|Йерусалимския Рицар]]}}
|[[1204]]|[[1205]]|[[Имре (крал на Унгария)|Имре]]|[[Андраш II|Йерусалимския Рицар Андраш II ]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{Монарси на Унгария}}
{{Монарси на Унгария}}

Версия от 07:24, 6 май 2020

Ласло III
Крал на Унгария
Управление1204-1205
Коронация26 август 1204
НаследилИмре
НаследникАндраш II
Лични данни
Роден
около 1199 г.
Починал
7 май 1205 г. (6 г.)
Погребан вСекешфехервар
Други титлиКрал на Хърватия
Семейство
ДинастияАрпади
БащаИмре
МайкаКонстанца Арагонска
Герб
Ласло III в Общомедия

Ла́сло III (унг. III. László; 1199 — 7 май 1205, Виена) — крал на Унгария и Хърватия от 26 август до 30 ноември 1204 година управлява съвместно с баща си, от 30 ноември 1204 — еднолично, от династия Арпади.

Произход

Ласло III е единствен син на крал Имре и Констанца Арагонска, дъщеря на Алфонсо II Арагонски (1157–1196), крал на Арагóн, граф на Барселона и на Санча Кастилска.

Управление чрез регентство

На 26 август 1204 година Ласло е коронясан приживе на баща си, желаещ по този начин да обезпечи правата на сина си за престола. Чичото на Ласло, Андраш, многократно конфликтува с Имре, но се заклева да защитава малолетния крал и е назначен за регент.

Далматинският хронист Тома Сплитски, архидиакон на Сплит (лат. Thomas Archidiaconus Spalatensis) в своята хроника „История на архиепископите на Салона и Сплит“ (лат. Historia Salonitana) описва решението на краля така:

„Крал Имре се разболя от неизлечима болест. Затова, когато разбрал, че наближава последният му час, той изпратил с най-голяма бързина да доведат брат му и той бил освободен от ареста. Когато Андрей се явил пред краля, кралят изразил волята си в негово присъствие, като поверил настойничеството на сина си и управлението на цялото кралство, докато принца не навърши пълнолетие.“[1]

След смъртта на Имре (30 ноември 1204 година), Ласло III е провъзгласен за крал на Унгария и Хърватия[2]. Папа Инокентий III изпраща писмо до херцог Андраш, като го предупреждава да остане верен на клетвата си, да зачита интересите на краля-дете и да не позволи на зли хора да бъдат насърчавани. Папата има предвид благородниците около Андрей, които искат да го видят на трона възможно най-скоро, за да могат след това да се възползват от неговата подкрепа. Папата също пише писмо до народа на Унгария, за да остане лоялен към Ласло. [3]

Андраш като регент, обаче държи Ласло и неговата майка Констанца под домашен арест.

Опасявайки се за живота си, Констанца Арагонска със сина си бяга във Виена под защита на Леополд VI Бабенберг,[4] въпреки че херцог Андрей полага всички усилия да ги залови преди това. Леополд VI Бабенберг е братовчед на Имре и Андрей и се съгласява да даде подслон на краля, въпреки заплахите на Андрей за нахлуване във владенията му.

Смърт и наследник

Chronicon Pictum

На 7 май 1205 година Ласло III умира внезапно във Виена. Андраш II наследява унгарския трон[5] и изисква от Леополд VI Бабенберг тялото на племенника си и го погребва в Секешфехервар.

Из Chronicon Pictum- Унгарска илюстрована хроника[6]:

След него [крал Имре] царува синът му Ладислав, който е коронясан на 26 август, четвъртък. Той царува шест месеца и пет дни. Той се представи на Господа ... на 7 май. Тялото му е погребано в Алба /Секешфехервар/

Източници

  1. Archdeacon Thomas of Split: History of the Bishops of Salona and Split (ch. 23.), p. 143.
  2. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77
  3. Kristó, Gyula; Makk, Ferenc (1996). Az Árpád-ház uralkodói [Rulers of the House of Árpád] (in Hungarian). I.P.C. Könyvek. ISBN 963-7930-97-3.
  4. Kristó, Gyula; Makk, Ferenc (1996). Az Árpád-ház uralkodói [Rulers of the House of Árpád] (in Hungarian). I.P.C. Könyvek. ISBN 963-7930-97-3.
  5. Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд.„Рива“, 2009 г.,стр.77
  6. Képes krónika; tan. Dercsényi Dezső, Kristó Gyula, Csapodiné Gárdonyi Klára, jegyz. Kristó Gyula, ford. Bellus Ibolya; Európa, Bp., 1986 (Pro memoria)
Имре
Короната на Свети Стефан
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1204 – 1205)
Йерусалимския Рицар Андраш II