Ако те има: Разлика между версии

Ако те има
	Ако те има
Режисьори	Иля Велчев
Сценаристи	Иля Велчев
В ролите	Ирен Кривошиева,; Петър Терзиев,; Виолета Бахчеванова,; Петър Дончев
Музика	Найден Андреев
Оператор	Михаил Венков
Премиера	7 февруари 1983
Времетраене	119 мин.
Страна	България
Език	български
Цветност	цветен
Външни препратки
	IMDb

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:40, 8 май 2020

„Ако те има“ е български игрален филм (драма) от 1982 година, по сценарий и режисура на Иля Велчев. Оператор е Михаил Венков. Художник - Захари Савов. Музиката във филма е композирана от Найден Андреев. Песента от филма "Ако те има" се изпълнява от Орлин Горанов и Тоника СВ.

Филмът е цензуриран от тогавашната политическа власт и е изрязан в негатив.

Награди

На годишната анкета на Българската кинематография, „Ако те има“ е посочен от публиката за:

Най-добър филм
Най-добър сценарий
Най-добра режисура

Гледан е от над 700 000 зрители преди да бъде свален от екраните.

Продаден е в 16 страни.

Сюжет

Филм за разпалените страсти на компания момичета и момчета, живеещи и мечтаещи в крайморски град. Загърбвайки невидимите окови на обикновеното, осакатено от морална гледна точка, ежедневие, Нели и Сандро опознават любовта чрез творчеството на Шекспир, обяснявайки един на друг чувствата си чрез думите, написани някога от него.

Компанията завършва гимназия. В свободното си време подготвят куклено представление по "Ромео и Жулиета". В тази игра всеки изпълнява определената му роля. Сандро и Нели се обичат не само на сцената, но и в живота. На сцената им е по-лесно, Шекспир е изрекъл всичко вместо тях. Сандро е обикновено момче, на което му предстои да замине войник. Нели е дете на високопоставено семейство, свири на флейта и е приета да учи в Консерваторията. Майка й е против тяхната връзка. Намерила е партия за дъщеря си в лицето на дипломата Жоро Фучеджийски, който има връзки в артистичните среди. За да се види с Нели, Сандро бяга от казармата, заловен и осъден, в карцера е контузен и загубва паметта си. Нели се опитва да съхрани любовта им. Задушаващата примка на наложилите се нравствени и социални парадигми, не позволява на чувствата да разцъфнат под натежалата меркантилност. Историята за Ромео и Жулиета остава в театъра.