Плотин

Плотин
древногръцки философ
Роден	205 г. Ликополис, Египет
Починал	270 г. Минтурна, Италия
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	Неоплатонизъм
Интереси	Метафизика
Плотин в Общомедия

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е древногръцки философ, роден в Египет през 204 г. сл. Хр. Считан е за основател на неоплатонизма. Ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава делото му и систематизира творчеството му.

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и душа. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване етиката на индивидуалното човешко същество в полза на една мистична и езотерична доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.

Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано.

В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий.

Умира през 270 г. в региона Кампания, Римска империя.

Външни препратки

• ((ru)) Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“.