Пол Валери: Разлика между версии

Пол Валери
Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
	Пол Валери Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry
	Валери, след 1920 г.
Роден	30 октомври 1871 г. Сет, Франция
Починал	20 юли 1945 г. (73 г.) Париж, Франция
Професия	Колеж дьо Франс
Националност	Франция
Жанр	стихотворение, есе
Направление	символизъм, модернизъм
Известни творби	„Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
	Повлиян от Стефан Маларме;
Съпруга	Джийни Гобилард (ж.1900 – 1945)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Пол Валери в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:54, 9 май 2020

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (на френски: Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Биография

Роден е на 30 октомври 1871 година в Сет, департамент Еро, Франция, в семейството на митнически чиновник, но израства в Монпелие, недалеч от родния му град. Завършва колеж в Сет, а след това следва право в университета в Монпелие. През 1890 се запознава с начинаещия писател Пиер Луис, който го въвежда в литературните среди.

От 1892 живее в Париж, където известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. В Париж работи като чиновник до 1922 г. През 1924 пътува из Европа, изнасяйки лекции, а през 1925 е избран за член на Френската академия. В периода 1925 – 1930 участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите, в която от 1936 до 1939 ръководи постоянен комитет за изкуство и литература.

През 1931 в Кан основава Международен колеж, а по-късно оглавява специално създадената за него Катедра по поетика в Колеж дьо Франс. Ректор е и на Средиземноморския научен център в Ница.

След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава. През последните 20 години от своя живот той е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Умира на 20 юли 1945 година в Париж на 73-годишна възраст. Във Франция е обявен национален траур. Погребан е в родния си град, в т.нар. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

Научна дейност

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки“ (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех.

Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,^[1] а първото по-пълно издание на „Тетрадки“ се появява в следващото десетилетие.^[2] Понастоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г.

Библиография

Conte de nuit (1888)
Paradoxe sur l’architecte (1891)
Introduction à la méthode de Léonard de Vinci (1895)
„Вечер с господин Тест“, La soirée avec monsieur Teste (1896)
„Младата орисница“, La Jeune Parque (1917)
„Аблум стари стихове“, Album des vers anciens (1920)
„Морско гробище“, Le cimetière marin (1920)
„Очарования“, Charmes (1922)
Eupalinos ou l’Architecte (1923)
Variétés I (1924)

„Душата и танцът“, L'Âme et la Danse (1925)
Variétés II (1930)
„Поглед върху съвременния свят“, Regards sur le monde actuel. (1931)
L'idée fixe (1932)
Variétés III (1936)
Degas, danse, dessin (1936)
Variétes IV (1938)
Mauvaises pensées et autres (1942)
Tel quel (1943)
Variétes V (1944)
Vues (1948)
Œuvres I (1957)
Œuvres II (1960)

Издания на български

Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.

Източници

↑ Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard
↑ Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard

Мирчев К., „Валери, начин на употреба“. В: Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987
Чоран Е., „Валери срещу своите идоли“. В: Шемет на Скептицизма (Упражнения по Възхита), София: СУ, 1996, c. 265 – 81

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Пол Валери.

Произведения на Пол Валери в Моята библиотека
((fr)) Пол Валери в archive.org
((fr)) Пол Валери в Класици на социалните науки (Канада)
Из Сюита (Suite, 1934), блог на Александър Лозев „Книги и коментари“, 12 февруари 2010 г.
Венцеслав Константинов, „Маларме през погледа на Пол Валери“
Венцеслав Константинов, „Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери“ („Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet)
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Пол Валери, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

[1] Valery P., Œuvres v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard

[2] Valery P., Cahiers v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard

[1]

[2]

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „''Тетрадки“'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на [[Първата световна война]] публикува отново поеми, които имат забележителен успех.
-Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на „''Тетрадки“'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> По настоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки
+Събрани съчинения на Пол Валери излизат във Франция през 1957 – 60 г., два тома в поредицата „Плеяди“,<ref>Valery P., ''Œuvres'' v.I (1957), v.II (1960), éd. établie et annotée par Jean Hytier, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf, Gallimard </ref> а първото по-пълно издание на „''Тетрадки“'' се появява в следващото десетилетие.<ref>Valery P., ''Cahiers'' v.I (1973), v.II (1974), éd. établie, présentée et annotée par Judith Robinson-Valéry, Paris: Bibliothèque de la Pléiade / nrf Gallimard</ref> Понастоящем се работи върху дигитализирането на 30 000 страници, върху които е авторовият материал, включващ графики, типография и др. особени маркировки
 Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „''Младата парка''“ (1917) и „''Очарования''“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „''Вечер с господин Тест''“ през 1896 г.