Алексис Вайсенберг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wiki muser (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на Wiki muser (б.), към версия на 2001:861:4981:4510:D8B1:5686:E2D4:BA1F
Етикет: Отмяна
Ред 40: Ред 40:
[[Категория:Починали в Лугано]]
[[Категория:Починали в Лугано]]
[[Категория:Българи във Франция]]
[[Категория:Българи във Франция]]
[[Категория:Известни българи]]

Версия от 18:29, 9 май 2020

Алексис Вайсенберг
Alexis Weissenberg
френски пианист

Роден
Починал
8 януари 2012 г. (82 г.)

Етносевреи[1]
Учил вДжулиард
Семейство

Уебсайтalexisweissenbergarchive.com
Алексис Вайсенберг в Общомедия

Алексис Вайсенберг (на немски: Alexis Weissenberg) e френски пианист от български и еврейски произход,

Биография

Роден е на 26 юли 1929 година в София. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.

През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера.

Вайсенберг[2] прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.

Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.

Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.

Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.


Източници

  1. www.dnevnik.bg
  2. Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, "Solo nec plus ultra", Neva Editions, 2015, 51. ISBN 978 2 3505 5192 0.


Външни препратки