Сардина: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{ |
{{мъниче|животни}} |
||
[[Категория:Селдоподобни]] |
[[Категория:Селдоподобни]] |
Версия от 15:49, 11 май 2020
Сардина | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Walbaum, 1792) | ||||||||||||||||||
Сардина в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Сардина или сардела (Sardina pilchardus) е вид селдова морска риба. Достига дължина до 26 cm. Разпространена е в Атлантическия океан и Средиземно море, в малки количества и в Черно море. Храни се с планктон. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 – 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
Източници
- ↑ Sardina pilchardus (Walbaum, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)