Антипротон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-  + )
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
 
Ред 3: Ред 3:


'''Антипротонът''' (<span style="text-decoration:overline;">p</span>) е [[Антиматерия|античастицата]] на [[протон]]а — имат същата маса, но отрицателен електричен заряд. Антипротоните са стабилни частици, но обикновено имат кратък живот, тъй като сблъсъкът им с протони предизвиква [[анихилация]]. Съществуването на антипротони е предвидено теоретично от [[Пол Дирак]] през 1928 година и е потвърдено експериментално от [[Емилио Сегре]] и [[Оуен Чембърлейн]] през 1955 година.
'''Антипротонът''' (<span style="text-decoration:overline;">p</span>) е [[Антиматерия|античастицата]] на [[протон]]а — имат същата маса, но отрицателен електричен заряд. Антипротоните са стабилни частици, но обикновено имат кратък живот, тъй като сблъсъкът им с протони предизвиква [[анихилация]]. Съществуването на антипротони е предвидено теоретично от [[Пол Дирак]] през 1928 година и е потвърдено експериментално от [[Емилио Сегре]] и [[Оуен Чембърлейн]] през 1955 година.
{{физика-мъниче}}
{{мъниче|физика}}


[[Категория:Бариони]]
[[Категория:Бариони]]

Текуща версия към 18:31, 11 май 2020

Кваркова структура на антипротона

Антипротонът (p) е античастицата на протона — имат същата маса, но отрицателен електричен заряд. Антипротоните са стабилни частици, но обикновено имат кратък живот, тъй като сблъсъкът им с протони предизвиква анихилация. Съществуването на антипротони е предвидено теоретично от Пол Дирак през 1928 година и е потвърдено експериментално от Емилио Сегре и Оуен Чембърлейн през 1955 година.