Квакери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 54: Ред 54:
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1947/ Нобелова награда за мир 1947 на Квакерите]
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1947/ Нобелова награда за мир 1947 на Квакерите]


{{религия-мъниче}}
{{мъниче|религия}}


[[Категория:Квакери| ]]
[[Категория:Квакери| ]]

Версия от 05:29, 12 май 2020

Квакери
Quakers
Информация
Типпротестантка група
ОснователиДжордж Фокс
Основана1650 г.
Сайтkveker.org
ОтличияНобелова награда Нобелова (1947)
Квакери в Общомедия

Квакерите, означавани още като „Общество на приятелите“, са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.

История

Основана е в Англия от Джордж Фокс през 1650 г. Името „квакери“ по всяка вероятност идва от английската дума quaker – „треперещ“, и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от Светия Дух, че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са пацифисти. Убедени са в личното познаване на Бога и отхвърлят церемониалността на тайнствата в християнството.

През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в Съединените американски щати, Кения и Боливия. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души.

В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници.

Богослужебните им срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот.

Наричат Приятелите „действащите вярващи“. Следват примера на Христос в „любовта на дело“.

През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 „Съвети и въпроси“. Първият от тях е „Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот“.

Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива.

Квакерите, представени от „Квакерски страж на мира и обществото“ (Лондон) и „Американски благотворителен комитет на приятелите“ (Вашингтон), са носители на Нобелова награда за мир за 1947 г.

Вижте също

Външни препратки