Меритокрация

Основни форми на управление
Списък на форми на управление
Източник на властта Демокрация (управление от мнозина) Пряка Либерална Представителна Социална Социалистическа Други Олигархия (управление от малцина) Аристокрация Геронтокрация Клептокрация Меритокрация Плутокрация Технокрация Теокрация Автокрация (управление от един) Деспотизъм Диктатура Военна диктатура Тирания Анархизъм (липса на управление) Анархия Без държава
Идеология на властта Монархическа Републиканска (социално-политически идеологии) Абсолютна монархия Конституционна монархия Директория Легизъм Парламентарна република Президентска република Полупрезидентска република Социалистическа държава Авторитарна Либертарианска (социално-икономически идеологии) Анархизъм Колониализъм Комунизъм Деспотизъм Дистрибутизъм Фашизъм Феодализъм Социализъм Тоталитаризъм Трибализъм Религиозна Светска Държавна религия Светска държава Глобална Локална (гео-културни идеологии) Град-държава Междуправителствена организация Национална държава Световно правителство Национализъм Интернационализъм Глобализъм
Структура на властта Унитаризъм Унитарна държава Империя Княжество Клиентска държава Асоциирана държава Зависима територия Доминион Протекторат Марионетна държава Сателитна държава Васална държава Вицекралство Федерализъм Конфедерация Федерация Наддържавност Международни отношения Велика сила Административна единица

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез богатството, потеклото си, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва, за да определи типа на обществото, в което богатството, положението и социалният статус се определят чрез доказване на таланта, уменията и интелигентността, било чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и чрез заслужаването на доверие. Задълженията и социалният авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва, за да охарактеризира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за първи път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 година „Rise of the meritocracy“. Терминът е определен да даде негативна оценка. Социалната система в книгата води до социална революция, при която масите свалят елита.

От друга страна много хора вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система смятат, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса или социалните връзки.

Библиография

• Kett, Joseph F. Merit: The History of a Founding Ideal From the American Revolution to the Twenty-First Century. Ithaca, NY: Cornell University Press, 2012. ISBN 978-0801451225
• Lampert, Khen. Meritocratic Education and Social Worthlessness, Palgrave-Macmillan, UK, 2012 ISBN 1137324880
• Mulligan, Thomas. Justice and the Meritocratic State. New York: Routledge Press. ISBN 781138283800
• Ieva, Lorenzo. Fondamenti di meritocrazia. Rome: Europa edizioni, 2018. ISBN 978-88-9384-875-6

Външни препратки

• Daniel Markovits, „How Life Became an Endless, Terrible Competition“, The Atlantic, 19 August 2019
• Иван Кръстев, „Възход и падение на европейската меритокрация“, Портал за култура, изкуство и общество, 18 януари 2017
• Дэниел А. Белл, Чженьянг Ли, „Сострадательная меритократия“, День: газета, № 186, 15 октября 2013

Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.