Окситански език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
{{Романски езици}} |
{{Романски езици}} |
||
{{ |
{{мъниче|лингвистика}} |
||
[[Категория:Романски езици]] |
[[Категория:Романски езици]] |
Версия от 06:29, 12 май 2020
Окситански езици occitan, lenga d'òc | |
Географско разпространение на окситанските диалекти | |
Разпространение | Франция, Испания, Италия |
---|---|
Говорени от | 700 000 души |
Систематизация по Ethnologue [OCI виж] | |
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западноромански Западноромански Гало-иберийски Иберо-романски Окситански език Окситански езици | |
Окситански езици в Общомедия |
Окситанският език (occitan, langue d'oc) е романски език, говорен от около 700 000 души в Южна Франция и някои съседни области на Испания.
История
През средновековоето на langue d'Oc, от където идва и названието на областта Лангедок, се говори в Миди, или днешна южна Франция, от Прованс до Аквитания. Това е езикът и на християнски Йерусалим, и на земите, завзети от кръстоносците от 1099 година нататък, на него се говори и в някои части на Северна Испания и Северна Италия. Той е тясно свързан с провансалския и каталунския.
Окситанските диалекти
Литература
От средата на XII век се забелязва възраждане на окситанския, за което заслуга имат писатели, поети и историци като Рьоне Нели, Жан Дюверноа, Деода Роше, Мишел Рокбер, Ан Брьонон, Клод Марти и др.
Външни препратки
|
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.