Окситански език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 39: Ред 39:


{{Романски езици}}
{{Романски езици}}
{{Лингвистика-мъниче}}
{{мъниче|лингвистика}}


[[Категория:Романски езици]]
[[Категория:Романски езици]]

Версия от 06:29, 12 май 2020

Окситански езици
occitan, lenga d'òc
Окситанските диалекти
Географско разпространение на окситанските диалекти
РазпространениеФранция, Испания, Италия
Говорени от700 000 души
Систематизация по Ethnologue [OCI виж]
Окситански езици в Общомедия

Окситанският език (occitan, langue d'oc) е романски език, говорен от около 700 000 души в Южна Франция и някои съседни области на Испания.

История

През средновековоето на langue d'Oc, от където идва и названието на областта Лангедок, се говори в Миди, или днешна южна Франция, от Прованс до Аквитания. Това е езикът и на християнски Йерусалим, и на земите, завзети от кръстоносците от 1099 година нататък, на него се говори и в някои части на Северна Испания и Северна Италия. Той е тясно свързан с провансалския и каталунския.

Окситанските диалекти

Литература

От средата на XII век се забелязва възраждане на окситанския, за което заслуга имат писатели, поети и историци като Рьоне Нели, Жан Дюверноа, Деода Роше, Мишел Рокбер, Ан Брьонон, Клод Марти и др.

Външни препратки