Митко Петев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Сътрудници на Държавна сигурност, ползвайки HotCat |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
[[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] |
[[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] |
||
[[Категория:Българи в НАТО]] |
[[Категория:Българи в НАТО]] |
||
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] |
Версия от 15:04, 12 май 2020
Митко Петев | |
български офицер | |
Роден | |
---|---|
Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
Митко Александров Петев е български офицер, вицеадмирал, военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.
Биография
Роден е на 30 март 1965 г. в Шумен. През 1987 г. е вербуван от ДС във военното контраразузнаване като доверено лице и агент под псевдонима „Славов“[1]. През 1989 г. завършва Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна със специалност „Радиолокация за ВМС“, а през 1995 г. отново със специалност „Корабоводене за ВМС“. Военната му служба започва като командир на група „Зенитно-ракетна батарея“ на фрегата. От 1992 до 1995 г. е старши помощник-командир на фрегата, а от 1995 до 1998 г. и командир на фрегата. Между 1998 и 1999 г. учи в Щабния колеж на Военноморските сили на САЩ в Нюпорт и в Щабния колежк на Съвместните въоръжени сили на САЩ в Норфолк. От 2000 до 2002 г. е щабен офицер в Стратегическото командване на НАТО в Атлантика в гр. Норфолк, САЩ. Между 2006 и 2007 г. е командир на дивизион патрулни кораби. След това е заместник-командир по подготовката на Военноморска база Варна. През 2011 г. е началник на Щаба на Военноморските сили.[2] На 24 ноември 2011 г. е назначен на длъжността командир на Военноморската база – Бургас и удостоен с висше офицерско звание комодор, считано от 1 декември 2011 г.[3] На 17 октомври 2012 г. е освободен от длъжността командир на Военноморската база – Бургас и назначен на длъжността командир на Военноморската база, считано от 1 ноември 2012 г.[4]
На 28 април 2014 г. комодор Митко Петев е освободен от длъжността командир на Военноморската база, назначен на длъжността началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ и удостоен с висше офицерско звание контраадмирал.[5] На 30 април 2015 г. е освободен от длъжността началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и назначен на длъжността командир на Военноморските сили, считано от 30 юни 2015 г.[6]
Награждаван е с Награден знак „За вярна служба под знамената“ – III степен (2005) и Награден знак „За отлична служба“ – I степен (2009).
От 23 април 2019 г. е военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, и е удостоен с висше офицерско звание вицеадмирал.[7]
Военни звания
- Лейтенант (1989)
- Старши лейтенант (1992)
- Капитан-лейтенант (1995)
- Капитан III ранг (1998)
- Капитан II ранг (2003)
- Капитан I ранг (2006)
- Комодор (1 декември 2011)
- Контраадмирал (2014)
- Вицеадмирал (23 юни 2019)
Бележки
- ↑ Решение № 2-1550 от 22.01.2019 г. -Министерство на отбраната-кадрови промени 2018 г.
- ↑ Биография на сайта на Министерството на отбраната
- ↑ Указ № 243 за назначаване на капитан I ранг Митко Александров Петев на длъжността командир на Военноморската база – Бургас, и удостояването му с висше офицерско звание „комодор“
- ↑ Указ № 368 за освобождаване на комодор Митко Александров Петев от длъжността командир на Военноморската база – Бургас, и назначаването му на длъжността командир на Военноморската база, считано от 1 ноември 2012 г.
- ↑ Указ № 108 за освобождаване на комодор Митко Александров Петев от длъжността командир на Военноморската база, назначаването му на длъжността началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ и удостояването му с висше офицерско звание „контраадмирал“, считано от 30 юни 2014 г.
- ↑ Указ № 72 за освобождаване на контраадмирал Митко Александров Петев от длъжността началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и назначаването му на длъжността командир на Военноморските сили, считано от 30 юни 2015 г.
- ↑ Указ № 99 от 30 април 2019 г. Обн. ДВ. бр. 36 от 3 май 2019 г.