Сърп: Разлика между версии
м излишен празен ред |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
== История == |
== История == |
||
Сърпът е известен от дълбока древност. Той е възникнал успоредно с развитието на [[земеделие]]то и последвалата нужда от събиране на [[реколта]]та. Първите уреди са се различавали доста от днес познатите ни. Въпреки това основната му форма е запазена и до наши дни. Сведения за използване на сърпа в България има от епохата на [[неолит]]а<ref>{{cite web |title = Първите земеделци в Европа | url = http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=9B6EE08514E3511F43F3C1A73D9C4D1E}}</ref>. Древните ни предци са използвали [[рог]]ове от животни. Във вътрешната им извивка са добавяли [[кремък]], който изпълнявал ролята за отрязване. В [[Древен Египет]] |
Сърпът е известен от дълбока древност. Той е възникнал успоредно с развитието на [[земеделие]]то и последвалата нужда от събиране на [[реколта]]та. Първите уреди са се различавали доста от днес познатите ни. Въпреки това основната му форма е запазена и до наши дни. Сведения за използване на сърпа в България има от епохата на [[неолит]]а<ref>{{cite web |title = Първите земеделци в Европа | url = http://znam.bg/com/action/logins;jsessionid=9B6EE08514E3511F43F3C1A73D9C4D1E}}</ref>. Древните ни предци са използвали [[рог]]ове от животни. Във вътрешната им извивка са добавяли [[кремък]], който изпълнявал ролята за отрязване. В [[Древен Египет]] са използвали пригоден заострен кремък<ref>{{cite web |title = Египет през периода на старото царство | url = http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10581}}</ref>, а в [[Шумер]] предшественика на сърпа представлявал уред наподобяващ по форма на [[бумеранг]] изготвен от печена [[глина]]. |
||
== Митология и народни обичаи == |
== Митология и народни обичаи == |
||
Версия от 21:50, 13 май 2020
Сърп се нарича ръчно земеделско сечиво с къса дървена дръжка и извито острие наподобяващо формата на буквата „С“. Използва се за жънене на житни и зърнени бобови култури. Сърпът е със заострена режеща вътрешната страна. Формата му благоприятства едновременното отрязване на стъблата и събирането им в ръкойка. Пригоден е за хващане от дясна ръка, но съществуват и такива, които могат да се ползват и за лява ръка. По форма на режещата част и начина на ползване сърпът е близък до косата, въпреки че съществуват разлики в употребата и начина на хващане (с две ръце) на дръжката.
История
Сърпът е известен от дълбока древност. Той е възникнал успоредно с развитието на земеделието и последвалата нужда от събиране на реколтата. Първите уреди са се различавали доста от днес познатите ни. Въпреки това основната му форма е запазена и до наши дни. Сведения за използване на сърпа в България има от епохата на неолита[1]. Древните ни предци са използвали рогове от животни. Във вътрешната им извивка са добавяли кремък, който изпълнявал ролята за отрязване. В Древен Египет са използвали пригоден заострен кремък[2], а в Шумер предшественика на сърпа представлявал уред наподобяващ по форма на бумеранг изготвен от печена глина.
Митология и народни обичаи
В древната митология и ритуални традиции сърпът изпълнява роля като символ на плодородието и благоденствието.
- В Древна Гърция:
- В България:
- В някой райони на страната акушерката прерязвала със сърп пъпната връв на новороденото[4].
- Сърпът е съставна част от облеклото на кукерите[5].
Символ
В комунистическата символика изобразения сърп заедно с чука олицетворяват съюза на работници и селяни. Изображението на скрепените сърп и чук е било поставено дори и на флага на СССР.
