Трикери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref> и други райони на [[Егейска Македония]], които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref><ref>[http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=39950 Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери]</ref> По пътя обаче много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват солунският български архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]] и секретарят му [[Христо Батанджиев]] – един от шестимата основали [[ВМОРО]].
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref> и други райони на [[Егейска Македония]], които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref><ref>[http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=39950 Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери]</ref> По пътя обаче много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват солунският български архимандрит [[Евлогий Светиев|Евлогий]] и секретарят му [[Христо Батанджиев]] – един от шестимата основали [[ВМОРО]].


Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 - 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120 – 123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, [http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 7000 наши екзекутирани на гръцки остров], в-к 168 часа
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>
18.11.2010</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>


В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „[[Пленникът от Трикери|едноименния филм]]“ през 1929 г.
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „[[Пленникът от Трикери|едноименния филм]]“ през 1929 г.
Ред 12: Ред 12:
== Личности ==
== Личности ==
; Починали в Трикери
; Починали в Трикери
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 - 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец.
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец.

Версия от 13:47, 15 май 2020

Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион

Трикери (на гръцки: Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град, отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община, включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.

История

През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско[1] и други райони на Егейска Македония, които заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3] По пътя обаче много от тях са хвърлени в Егейско море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретарят му Христо Батанджиев – един от шестимата основали ВМОРО.

Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]

В 1917 г. Константин Мутафов издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „едноименния филм“ през 1929 г.

Личности

Починали в Трикери
  • Васил Мончев (1847 – 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
  • Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
  • Спиро Суруджиев (? – 1913), български просветен и църковен деец.

Източници

Бележки