Тротинетка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Граматика
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
Ред 4: Ред 4:


== История ==
== История ==
През 1817 г. [[Карл Драйс]] създава първата тротинетка, която наричат „''машина за бързо ходене''“, като прототипът е бил снабден дървена рама, две дървени колела, с кормило и седалка. Придвижването е ставало по класическия начин, или чрез правене на големи крачки. Още в началото на 20-ти век съществуват сведения за самоделни тротинетки в индустриалните зони на Европа и Северна Америка.<ref>[https://trotinetki.info/история-на-тротинетките-част-1/ ИСТОРИЯ НА ТРОТИНЕТКИТЕ – ЧАСТ 1 АПР. 30, 2017]</ref>
През 1817 г. [[Карл Драйс]] създава първата тротинетка, която наричат „''машина за бързо ходене''“, като прототипът е бил снабден дървена рама, две дървени колела, с кормило и седалка. Придвижването е ставало по класическия начин, или чрез правене на големи крачки. Още в началото на 20-и век съществуват сведения за самоделни тротинетки в индустриалните зони на Европа и Северна Америка.<ref>[https://trotinetki.info/история-на-тротинетките-част-1/ ИСТОРИЯ НА ТРОТИНЕТКИТЕ – ЧАСТ 1 АПР. 30, 2017]</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 14:22, 15 май 2020

Съвременни тротинетки.

Тротинетката е компактно и много популярно превозно средство в града.[1] Използва се най-често от деца с цел забавление и по-рядко възрастни с цел транспорт в града или спорт. В най-общия случай конструкцията на тротинетката включва минимум две полиуретанови колела с лагери, кормилен механизъм и платформа, на която се стъпва с един крак, а с другия се избутва от земята за ускорение. Моделите с двигател също може да имат и седалка като на велосипед. Тротинетките за изпълнение на трикове се различават съществено от тези основно за превоз.

История

През 1817 г. Карл Драйс създава първата тротинетка, която наричат „машина за бързо ходене“, като прототипът е бил снабден дървена рама, две дървени колела, с кормило и седалка. Придвижването е ставало по класическия начин, или чрез правене на големи крачки. Още в началото на 20-и век съществуват сведения за самоделни тротинетки в индустриалните зони на Европа и Северна Америка.[2]

Източници