ФК „Барселона“

Вижте пояснителната страница за други значения на ФК Барселона.

---

Барселона
Futbol Club Barcelona
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Барса, каталунците, блаугранас, лос кулес
Основан	29 ноември 1899 г. (1899-11-29)
Държава	Испания
Стадион	„Камп Ноу“
Капацитет	99 354
Президент	Хосеп Мария Бартомеу
Старши треньор	Енрике Сетиен Солар
Първенство	Ла Лига
2018/19	(Шампион)
Екипировка	Найк
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ФК „Барселона“ в Общомедия

Футболен клуб Барселона (на испански: Fútbol Club Barcelona и на каталонски: Futbol Club Barcelona каталонско произношение: [fubbɔɫ kɫub bərsəɫonə]) е професионален футболен клуб от едноименния испански град. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2017/18 Барселона е на второ място в света и на първо в Испания с оборот от 390,8 млн. британски лири.

В периода 1922/1957

Момент от финала на Шампионска лига, сезон 2014/15, ФК Барселона – Ювентус (3-1), с участието на Лионел Меси и Патрис Евра, 6 юни 2015 г.

”Les Corts”, сцена на една успешна епоха

Стадионът „Лес Кортс“, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера“ (1919/1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.

Началото на славните години – El Campo de Les Corts

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха“ в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период. На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион „Лес Кортс“, който скоро станал известен като „Катедралата на футбола“. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30 000 души, който по-късно бил удвоен до 60 000. На празненствата по случай 25-ата годишнина на клуба през 1924 г., почетени от известния плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12 207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928/29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и Испанския шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барселона Франц Платко, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.

Трудни времена

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 юни 1925 година, по време на диктатурата на Примо де Ривера (испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Гампер да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по-късно на 30 юли 1930 основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola, клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският шампионат през 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1933/34, 1935/36 и 1937/38, то успехът в Испания все им убягвал.

Ефектът от Гражданската война

Месец след като Гражданската война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войници на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година франкистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона е заета от франкистите като символ на Каталунската националност клубът, който имал само 3486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През март 1940, маркизът на Маса де Аста Енрике Пинейро, близък до режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.

От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)

През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944/45, 1947/48 и 1948/49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-а годишнина през 1949 подкрепян от 24 893 членове и спечелил общо 21 шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

Купа (ЛА) и петте купи

С пристигането на Ласло Кубала през юни 1950, скоро става ясно, че Барселона са се превърнали в прекалено голям отбор за техния стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всички възможни купи – Испанската лига през 1951/52 и 1952/53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951/52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Басора, Cesar, Кубала, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martini Rossi.

В периода от 1957 до 21 век

Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за „Les Corts“ и Клуба продължил с откриването на Камп Ноу (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков, Ромарио ...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия „Dream Team“. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.

Камп Ноу

(в превод „ново игрище“)

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с „Реал Мадрид“, което води до уволнението на президента на Барселона Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона „Камп Ноу“, който е открит на 24 септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera, отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става шампион на Испания през 1958/1959 и 1959/1960, и печели Купата на панаирните градове през 1957/1958 и 1959/1960. 60-те години не са продължение на успехите и отборът печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на панаирните градове през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като „more than a club“ (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клубът отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Пристигането на Йохан Кройф

Барселона печели Купата на Испания през 1971 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия – Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става шампион на Испания през 1973/1974. На връх 75-ия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Ерата на Хосеп Луис Нунес

Започва със спечелването на Испанската купа през 1978. Josep Lluis Nunez става президент на 6 май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клубът започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на „Дрийм Тийма“ на Кройф, с който Барса става 4 пъти шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската лига на 20 май 1992 на легендарния стадион Уембли.

Йохан Кройф

През 1988 година Йохан Кройф се завръща в клуба като старши-треньор. Той създава така наречения „Дрийм Тийм“. В него той привлича чуждестранни звезди, като Михаел Лаудруп, Роналд Куман, Ромарио и Христо Стоичков. Освен тях Кройф използва и испански футболисти като Хосеп Гуардиола, Хулио Салинас, Гилермо Амор, Хосе Мари Бакеро, Андони Гойкоечеа, Мигел Анхел Надал, Алберт Ферер, Андони Субисарета и Чики Бегиристайн. Под негово ръководство тимът печели 4 пъти Примера Дивисион. Побеждава Сампдория на два пъти на финала на Купа на носителите на купи през 1988/1989 и на финала на първата Шампионска лига през 1992. С 11 трофея Йохан Кройф е най-успешният мениджър в историята на клуба.

Боби Робсън

След това се появява Боби Робсън, с който отборът печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996/1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти шампион на Испания през 1997/1998 и 1998/1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави „дубъл“ (шампион на Испания + Купа на Испания).

Имена като Migueli, Санчес, Караско, Шустер, Урути, Марадона, Субисарета, Линекер, Бакеро, Бегиристайн, Амор, Куман, Лаудруп, Ферер, Стоичков, Гуардиола, Ромарио, Серхи, Абелардо, Роналдо, Луис Енрике, Фиго, Ривалдо, Клуйверт, Пуйол, Савиола дават своя принос за тази убедителна ера на успех. Тържеството по случай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства „Ciutat Esportiva Joan Gamper“ в Sant Joan Despi

През 21 век

Йохан Кройф печели Примера Дивисион четири последователни пъти
начело на Барса

Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единственият отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи Барса е недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношение на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. Членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.

Отборът е създаден на 29 ноември 1899 г. Оттогава клубът е спечелил 5 трофея КЕШ, 4 трофея КНК, 3 трофея Купа на УЕФА, както и 30 Купи на краля (Купа на Испания). Тимът е бил 25 пъти шампион на Испания, като с тези трофеи се нарежда сред най-титулуваните клубове в Европа.

Отборът играе на огромния стадион Ноу Камп, чийто капацитет е 98 772 седящи места – най-големият футболен стадион в Европа. В отбора са играли легенди като Христо Стоичков, Йохан Кройф, Марадона, Роналд Куман, Роналдо, Ривалдо, Ромарио, Андони Субисарета, Роналдиньо и Меси.

Официалният екип на Барселона е синьо-червен, а резервният – сив, оранжев или светло син.

Последният си сезон (2005/06) Барселона стана шампион на испанската Примера дивисион, отпадна рано за Купата на краля и стана шампион на Европа като спечели Шампионската лига, на финала Барса спечели с 2:1 срещу Арсенал.

С постиженията си за последните пет години на Европейските терени Барселона е на второ място в класацията на УЕФА за този период, като пред каталунския тим е само десеткратният носител на КЕШ Реал Мадрид.

Ерата „Гуардиола“

Хосеп Гуардиола

В началото на сезон 2008/09 на кормилото на Барселона застава клубната легенда и участник от „дрийм тима“ Хосеп Гуардиола, заменил на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до момента е водил само „Б“ отбора на каталунците. Още в първия си сезон начело на родния клуб той печели абсолютно всички възможни трофеи. Като за начало става шампион по категоричен начин, два кръга преди края на шампионата в Примера дивисион и с осем точки преднина пред кръвния враг – Реал Мадрид. Печели и Купата на краля като на финала Барселона побеждава Атлетик Билбао с 4:1. Каталунците печелят исторически требъл, след като на финала на Шампионската лига отстраняват Манчестър Юнайтед с 2:0. Успехите не приключват дотук. Следва Суперкупата на Испания където отново побеждават тима на Атлетик Билбао и Суперкупата на УЕФА спечелена след продължения с Шахтьор Донецк. На 19 декември 2009 Барселона завършва годината по блестящ начин като печели Световното клубно първенство. Във финалната среща побеждава аржентинският Естудиантес с 2:1 след продължения. Така Барселона става първият тим спечелил 6 трофея от 6 възможни. Феновете на „каталунците“ обаче помръкват след загубата на Барселона от Реал Мадрид с 2:1 през сезона 2011/2012, което на практика ги оставя без шансове за спечелване на Примера дивисион. Oтпадат и от Шампионската лига, като губят от Челси с общ резултат 3:2

Наследниците на Гуардиола

Тито Виланова (2012/2013)

След като през Ерата на Гуардиола, Барса печели абсолютно всичко, каталунците се опитват да изберат негов заместник след като той напуска отбора. Този заместник обаче трябва да притежава сходен стил като на Пеп, за да не се развали хегемонията на блауграна. Именно това е една от причините да бъде избран за нов треньор доскорошния му помощник Тито Виланова. Той застава официално начело на клуба на 15 юни 2012 г. Първият сезон на Тито минава добре, като Барса става шампион на Испания с рекордните 100 точки. След края на сезона обаче той напуска клуба заради рак на слюнчената жлеза.

Тата Мартино (2013/2014)

На 23 юли 2013, официалният сайт на Барселона съобщава, че новият треньор на отбора ще бъде Херардо Мартино, познат още като Тата Мартино, като се допълва, че специалистът ще подпише договор за две години. Първият сезон на аржентинския наставник е много лош. Барселона не успява да спечели нито един трофей, като завършва на второ място в Примера дивисион и отпада на четвъртфиналите в шампионката лига. Освен това в края на сезона, каталунците изпадат в траур. Техният бивш треньор Тито Виланова умира заради коварната болест рак на слюнчената жлеза, причината която го накара да подаде оставка след края на миналия сезон. Поради тази причина в следващия мач на Барса, каталунците излизат със специални фланелки в памет на Тито.

Заради слабия сезон, Барселона и Тата Мартино решават да прекратят договора си по взаимно съгласие, а за заместник на аржентинеца се избира бившият футболист на тима – Луис Енрике.

Луис Енрике (2014/2016)

На 19 май 2014 г., Барселона съобщава, че от новия сезон треньор на отбора ще бъде Луис Енрике. Испанският специалист подписва договор за 2 години. През сезон 2014/2015, каталунците постигат впечатляващи успехи и печелят 5 купи – Титлата в Испания, Купата на краля, Шампионска лига, Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. В основата на тези успехи е нападателното атомно трио на Барселона – Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар, наричани често MSN (Messi-Suárez-Neymar), които за един сезон отбелязват 122 гола и по този начин стават най-резултатното трио в историята на испанския футбол. Общо за календарната 2015, клубът отбелязва 180 гола, като по този начин успява да подобри рекорда на клубния враг Реал Мадрид, който през 2014 е отбелязал 178 гола.

Ернесто Валверде (2017/2020)

На 29 май 2017 г., Ернесто Валверде замества Луис Енрике като треньор на Барселона. Първоначално бившият треньор на Атлетик Билбао не започва добре, тъй като губи първите си два мача от Реал Мадрид за Суперкупата на Испания. Обаче след тези два мача отборът на Барселона остава непобеден цели 29 срещи във всички състезания (от 20 август 2017 г. до 17 януари 2018 г.), когато губи от отбора на Еспаньол с 1:0 в среща от четвъртфиналите на Копа дел Рей (общ резултат 2:1 за блаугранас). След тази загуба, каталунците отново удивляват като правят серия от 15 мача без загуба. На 10 април 2018 г. Барселона отпада от четвъртфиналите на Шампионска лига от отборът на Рома с 3:0 (общо 4:4 и римските вълци продължават напред заради повече голове на чужд терен). Въпреки това каталунците печелят Примера Дивисион с рекордните 43 мача без загуба (в предпоследния мач от надпреварата пада с 5:4 от Леванте) и Купата на краля, побеждавайки с 5:0 на финала отбора на Севиля.

През февруари 2019 г. Ернесто Валверде подписва нов едногодишен договор с клуба.

Исторически емблеми

• 
  1899
• 
  1900

Успехи

Национални

Примера дивисион

• Шампион (26): 1929, 1944/45, 1947/48, 1948/49, 1951/52, 1952/53, 1958/59, 1959/60, 1973/74, 1984/85, 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94, 1997/98, 1998/99, 2004/05, 2005/06, 2008/09, 2009/10, 2010/11, 2012/13, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2018/19
• Вицешампион (25): 1929/30, 1945/46, 1953/54, 1954/55, 1955/56, 1961/62, 1963/64, 1966/67, 1967/68, 1970/71, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1977/78, 1981/82, 1985/86, 1986/87, 1988/89, 1996/97, 1999/2000, 2002/04, 2006/07, 2011/12, 2013/14, 2016/17

Копа дел Рей

• Носител (30): рекорд 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1952/53, 1957, 1958/59, 1962/63, 1967/68, 1970/71, 1977/78, 1980/81, 1982/83, 1987/88, 1989/90, 1996/97, 1997/98, 2008/09, 2011/12, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18
• Финалист (12): 1902, 1919, 1932, 1936, 1954, 1973/74, 1983/84, 1985/86, 1995/96, 2010/11, 2013/14, 2018/19

Суперкупа на Испания

• Носител (13): рекорд 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2016, 2018
• Финалист (10): 1985, 1988, 1990, 1993, 1997, 1998, 1999, 2012, 2015, 2017

Купа Ева Дуарте

• Носител (3): рекорд 1948, 1952, 1953
• Финалист (2): 1949, 1951

Купа на лигата

• Носител (2): рекорд 1982/83, 1985/86

Копа де Оро Аржентина

• Носител (1): рекорд 1945

Средиземноморска Лига

• Носител (1): 1937

Копа Макайя

• Носител (1): 1901/02
• Финалист (1): 1900/01

Купа на Барселона

• Носител (1): 1902/03

Шампионат на Каталония

• Шампион (21): рекорд 1904/05, 1908/09, 1909/10, 1910/11, 1912/13, 1915/16, 1918/19, 1919/20, 1920/21, 1921/22, 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27, 1927/28, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1934/35, 1935/36, 1937/38
• Вицешампион (7): 1906/07, 1907/08, 1911/12, 1914/15, 1922/23, 1932/33, 1936/37

Купа на Каталония

• Носител (8): рекорд 1990/91, 1992/93, 1999/00, 2003/04, 2004/05, 2006/07, 2012/13, 2013/14
• Финалист (9): 1995/96, 1996/97, 1997/98, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2007/08, 2009/10, 2010/11

Суперкупа на Каталония

• Носител (2): рекорд 2014, 2017
• Финалист (2): 2016, 2018

Международни

• Шампионска лига (КЕШ):
  • Носител (5): 1991–92, 2005–06, 2008–09, 2010–11, 2014–15
  • Финалист (3): 1962, 1964, 1981
• Купа на носителите на купи (КНК):
  • Носител (2): 1971, 1983
• Купа на УЕФА/ Лига Европа:
  • Носител (2): 1985, 1986
• Суперкупа на Европа:
  • Носител (5): 1992, 1997, 2009, 2011, 2015
  • Финалист (3): 1998, 2000, 2018
• Файл:Trofeo-mini-copa-intercontinental-2.png Междуконтинентална купа:
  • Носител (3): 1960, 1998, 2002
• Световно клубно първенство
  • Носител (3): 2009, 2011, 2015
• Малка Световна купа
  • Носител (2): (рекорд) 1952, 1956
  • Финалист (1): 1963
• Латинска купа
  • Носител (2): 1955, 1957
• Иберо-американска купа
  • Носител (1): (рекорд) 1994
• Иберийска купа
  • Финалист (1): 2000
• Купа Франц Бекенбауер
  • Носител (1): 2010
• Купа Сантяго Бернабеу
  • Носител (28): (рекорд) 1981, 1983, 1984, 1985, 1987, 1989, 1991, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2015, 2016, 2017, 2018
  • Финалист (9): 1980, 1986, 1988, 1990, 1992, 1993, 2001, 2002, 2004

Приятелски турнири

• Купа Франц Бекенбауер
  • Носител (1): 2007
• Кубок Жоан Гампер
  • Носител (40): рекорд 1966, 1967, 1968, 1969, 1971, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1983, 1984, 1985, 1986, 1988, 1990, 1991, 1992, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2006, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017
• Купа на Париж
  • Носител (1): 2012
• Международна Купа на шампионите
  • Носител (1): 2017
• Ауди къп:
  • Носител (1): 2011

Професионален отбор

Настоящ състав

Към 2 септември 2019 г.

Вратари
01	Марк-Андре тер Щеген
13	Нето

Последни промени в състава

Нови

Номер	Националност	Пост	Име	От	Трансферна цена	Бележка
Нови играчи
13	Бразилия	вратар	Нето	Валенсия	26 млн. евро
-	Испания	защитник	Марк Кукурея	Ейбар	4 млн. евро
24	Испания	защитник	Жуниор Фирпо	Реал Бетис	18 млн. евро
16	Сенегал	защитник	Муса Ваге	Барселона Б
21	Холандия	халф	Френки де Йонг	Аякс (Амстердам)	75 млн. евро
17	Франция	нападател	Антоан Гризман	Атлетико (Мадрид)	120 млн. евро

Напуснали

Номер	Националност	Пост	Име	В	Трансферна цена	Бележка
Напуснали играчи
13	Холандия	вратар	Яспер Силесен	Валенсия	35 млн. евро
-	Испания	вратар	Адриан Ортола	Тенерифе	свободен трансфер
17	Колумбия	защитник	Джейсън Мурийо	Валенсия	край на наем
24	Белгия	защитник	Томас Вермален	Висел Кобе	край на договор
7	Бразилия	халф	Филипе Коутиньо	Байерн Мюнхен	под наем
-	Испания	защитник	Серхи Паленсия	Сент Етиен	2 млн. евро
-	Испания	защитник	Марк Кукурея	Хетафе	под наем
21	Португалия	халф	Андре Гомес	Евертън	25 млн. евро
6	Испания	халф	Денис Суарес	Селта Виго	12,9 млн. евро
-	Испания	нападател	Марк Кардона	Осасуна	2,5 млн. евро
19	Гана	нападател	Кевин-Принс Боатенг	Сасуоло	край на наем
14	Бразилия	нападател	Малком	Зенит (Санкт Петербург)	40 млн. евро

Външни препратки

• Официален сайт на ФК Барселона
• ФК „Барселона“ във Facebook
• ФК „Барселона“ в Twitter
• Българска фен страница във facebook на ФК Барселона