Махмуд II: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 151.251.251.26 (б.), към версия на Nk Етикет: Отмяна |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
{{Пост списък|Султан на Османската империя|34}} |
{{Пост списък|Султан на Османската империя|34}} |
||
{{ |
{{мъниче|Турция}} |
||
[[Категория:Султани на Османската империя]] |
[[Категория:Султани на Османската империя]] |
||
[[Категория:Родени в Истанбул]] |
[[Категория:Родени в Истанбул]] |
Версия от 17:25, 18 май 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Махмуд II محمود ثانى | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Абдул Хамид I |
Майка | Накшидил валиде султан |
Братя/сестри | Мустафа IV |
Съпруга | Безмиалем Пертевниял валиде султан |
Деца | Абдул Меджид I Абдул Азис |
Подпис | |
Махмуд II в Общомедия |
Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 август 1808 до 1 юли 1839 г. Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Умира от туберкулоза.
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV.
Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II.
Баща му е Абдул Хамид I (1725 – 1789), майка – Накшидил валиде султан (1766 – 1817). Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.
Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора“.
Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.