Голям юс: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
м →Развой на големия юс в българските диалекти: кѫдѣ се пише с ѣ |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
=== Развой на големия юс в българските диалекти === |
=== Развой на големия юс в българските диалекти === |
||
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен носовият изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"''(" |
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен носовият изговор: ''"Къ<sup>Н</sup>де гре<sup>Н</sup>деш, мило че<sup>Н</sup>до?"'' ("Кѫдѣ грѧдєшъ, мило чѧдо?") |
||
=== Големият юс в правописа след Освобождението === |
=== Големият юс в правописа след Освобождението === |
||
Версия от 19:51, 18 май 2020
| Кирилска буква Ѫ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0468 | ||||||
| Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския/доосвобожденски правописи
Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.“[1]. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен носовият изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?" ("Кѫдѣ грѧдєшъ, мило чѧдо?")
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.
Вижте също
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевския правопис.
Бележки
- ↑ Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222
| |||||||||||||||||||||||
