Йоан Жинзифов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
[[Категория:Македонски власи]] |
[[Категория:Македонски власи]] |
||
[[Категория:Родени в Битоля]] |
[[Категория:Родени в Битоля]] |
||
[[Категория:Българи от арумънски произход]] |
|||
[[Категория:Възпитаници на Атинския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Атинския университет]] |
||
Версия от 20:48, 19 май 2020
| Йоан Дзиндзифи | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Атински университет |
| Семейство | |
| Деца | Райко Жинзифов |
Йоан Дзиндзифи[1] е български просветен деец. Баща е на Райко Жинзифов.[2]
Биография
Йоан Дзиндзифи е роден в град Битоля, тогава в Османската империя. Според Кузман Шапкарев е с влашки произход, но самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.[2] Първоначалното си образование получава в местно гръцко училище, след това завършва медицина в Атинския университет.[3] На 14 май 1831 година става студент в Лайпцигския университет със специалност медицина. През 60-те години на XIX век става учител в гръцкото училище в Прилеп, а по-късно учител в първото българско училище в Битоля.[4]
В едно писмо до професор Михаил Погодин от 1868 година Йоан Дзиндзифи пише:
| „ | Човеколюбив госодаре! У Македония сме вси болгаре, но под гърска власт тако, что до днес не знаехме дали има болгарски букви. Ова година перво аз станах болгарский учител, но слаб у славянский язнк, зачто моя младост иждих в елински науки. Того ради за просвещение на народот ни нуждо е да дойде Ксенофонд у Македония.[5] | “ |
Бележки
- ↑ Личното име се среща и като Иван, Йован, Йоани, а фамилията като Жинзифов или Дзинзилов.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 399.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 103.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 243 - 244.
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 245.
