Адолф Бекерле: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Адолф Бекерле е роден на 4 февруари 1902 година във [[Франкфурт на Майн]] в семейството на пощенски чиновник. През 1927 година завършва икономика във [[Франкфуртски университет|Франкфуртския университет]], след което се включва активно в НСГРП и нейното паравоенно формирование „[[Щурмабтайлунг]]“. През 1932 година е избран за депутат, от 1933 година ръководи „Щурмабтайлунг“ в [[Хесен]], а от 1934 година е и началник на полицията във Франкфурт. През 1937 година достига най-високото звание в „Щурмабтайлунг“ – [[обергрупенфюрер]]. През 1941 година е назначен за посланик на Германия в [[България]] и остава на този пост до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 септември 1944 година. |
Адолф Бекерле е роден на 4 февруари 1902 година във [[Франкфурт на Майн]] в семейството на пощенски чиновник. През 1927 година завършва икономика във [[Франкфуртски университет|Франкфуртския университет]], след което се включва активно в НСГРП и нейното паравоенно формирование „[[Щурмабтайлунг]]“. През 1932 година е избран за депутат, от 1933 година ръководи „Щурмабтайлунг“ в [[Хесен]], а от 1934 година е и началник на полицията във Франкфурт. През 1937 година достига най-високото звание в „Щурмабтайлунг“ – [[обергрупенфюрер]]. През 1941 година е назначен за посланик на Германия в [[България]] и остава на този пост до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 септември 1944 година. |
||
На 18 септември 1944 година Бекерле е задържан в [[Свиленград]], предаден е на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветските]] войски и е отведен в [[Москва]]. След престой в затвора, през 1951 година е изпратен в [[концентрационен лагер]]. През 1955 година е екстрадиран в [[Западна Германия]], където е освободен и работи като чиновник в [[Ной Изенбург]]. През 1966 година е арестуван по обвинения, свързани с ролята му в [[Холокост в България|Холокоста в България]],<ref>[https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45522435.html www.spiegel.de]</ref> но през 1968 година е освободен без да бъде съден, заради лошото си здраве. |
На 18 септември 1944 година Бекерле е задържан в [[Свиленград]], предаден е на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветските]] войски и е отведен в [[Москва]]. След престой в затвора, през 1951 година е изпратен в [[Военнопленнически лагер|концентрационен лагер]]. През 1955 година е екстрадиран в [[Западна Германия]], където е освободен и работи като чиновник в [[Ной Изенбург]]. През 1966 година е арестуван по обвинения, свързани с ролята му в [[Холокост в България|Холокоста в България]],<ref>[https://www.spiegel.de/spiegel/print/d-45522435.html www.spiegel.de]</ref> но през 1968 година е освободен без да бъде съден, заради лошото си здраве. |
||
Адолф Бекерле умира на 3 април 1976 година във Франкфурт. |
Адолф Бекерле умира на 3 април 1976 година във Франкфурт. |
Версия от 19:00, 20 май 2020
Адолф Бекерле Adolf Beckerle | |
германски политик | |
Роден |
4 февруари 1902 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Гьоте университет Франкфурт на Майн |
Политика | |
Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия |
Адолф Хайнц Бекерле (на немски: Adolf Heinz Beckerle) е германски политик от Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП).
Биография
Адолф Бекерле е роден на 4 февруари 1902 година във Франкфурт на Майн в семейството на пощенски чиновник. През 1927 година завършва икономика във Франкфуртския университет, след което се включва активно в НСГРП и нейното паравоенно формирование „Щурмабтайлунг“. През 1932 година е избран за депутат, от 1933 година ръководи „Щурмабтайлунг“ в Хесен, а от 1934 година е и началник на полицията във Франкфурт. През 1937 година достига най-високото звание в „Щурмабтайлунг“ – обергрупенфюрер. През 1941 година е назначен за посланик на Германия в България и остава на този пост до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни на 7 септември 1944 година.
На 18 септември 1944 година Бекерле е задържан в Свиленград, предаден е на съветските войски и е отведен в Москва. След престой в затвора, през 1951 година е изпратен в концентрационен лагер. През 1955 година е екстрадиран в Западна Германия, където е освободен и работи като чиновник в Ной Изенбург. През 1966 година е арестуван по обвинения, свързани с ролята му в Холокоста в България,[1] но през 1968 година е освободен без да бъде съден, заради лошото си здраве.
Адолф Бекерле умира на 3 април 1976 година във Франкфурт.
Бележки
|