Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:N_Sul.jpg|мини|Родната къща на Наим Сюлейманоглу]]
[[Файл:N_Sul.jpg|мини|Родната къща на Наим Сюлейманоглу]]
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград|Момчилградско]]. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. Иначе личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, му е Енвер Толумов. За България Наим печели купища медали и титли, троши десетки рекорди. Всичко започва през 1982 година, когато една 15-годишен става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Докато се съсетезава за България поставя феноменалните 57 световни рекорда - 26 за мъже и 31 за юноши. Нещо повече - Наим прави едно изключително постижение, което не е по силите на никой друг. Той поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е 4 пъти шампион на България -един път за мъже, един път за юноши и два пъти за кадети. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград|Момчилградско]]. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. Иначе личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, му е Енвер Толумов. За България Наим печели купища медали и титли, троши десетки рекорди. Всичко започва през 1982 година, когато едва 15-годишен става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Докато се съсетезава за България поставя феноменалните 57 световни рекорда - 26 за мъже и 31 за юноши. Нещо повече - Наим прави едно изключително постижение, което не е по силите на никой друг. Той поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е 4 пъти шампион на България -един път за мъже, един път за юноши и два пъти за кадети. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.


Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век - 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).
Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век - 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).

Версия от 13:26, 21 май 2020

Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
българо-турски щангист
Роден
Починал
18 ноември 2017 г. (50 г.)
ПогребанИстанбул, Турция
ПартияПартия на националното действие
Семейство
Деца4
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Биография

Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - едва на 9-10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Продукт е на великата българска школа по вдигане на тежести и е без никакво съмнение - най-великото призведение на легендарния Иван Абаджиев. Иначе личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, му е Енвер Толумов. За България Наим печели купища медали и титли, троши десетки рекорди. Всичко започва през 1982 година, когато едва 15-годишен става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя много добър приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победиел в най-силния турнир в света за 1984 година - "Дружба" във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 година отново е непобедим. Става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. Докато се съсетезава за България поставя феноменалните 57 световни рекорда - 26 за мъже и 31 за юноши. Нещо повече - Наим прави едно изключително постижение, което не е по силите на никой друг. Той поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е 4 пъти шампион на България -един път за мъже, един път за юноши и два пъти за кадети. През 1984 година става втори в анкетата "Спортист на годината" на България след лекоатлетката Людмила Андонова. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да избяга в Турция. След като решава да избяга в Турция, получава подкрепата на турските власти и с подкрепата на президента им той получава турски паспорт и името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век - 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.