Троя: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|античния град|филма|Троя (филм)}} |
{{друго значение|античния град|филма|Троя (филм)}} |
||
{{Археологически обект |
{{Археологически обект |
||
| име = Троя |
|||
| име-оригинал = Wilusa |
|||
| изглед = Walls of Troy (2).jpg |
| изглед = Walls of Troy (2).jpg |
||
| изглед-описание = Стените на [[акропол]]а от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на [[Троянската война]] (около 1200 г. пр.н.е.) |
| изглед-описание = Стените на [[акропол]]а от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на [[Троянската война]] (около 1200 г. пр.н.е.) |
||
| карта = Турция Мармара |
| карта = Турция Мармара |
||
| карта-описание = Местоположение в Мармара |
|||
| гео-ширина = 39.57 |
|||
| гео-дължина = 26.14 |
|||
| страна = {{Турция}} |
| страна = {{Турция}} |
||
| област-вид = |
| област-вид = Вилает |
||
| област = |
| област = [[Чанаккале (вилает)|Чанаккале]] |
||
| вид |
| селище-вид = |
||
| селище = |
|||
| вид = заграден град |
|||
| период = |
| период = |
||
| култура = |
| култура = |
||
| епоха = [[Бронзова епоха]] |
| епоха = [[Бронзова епоха]] |
||
| построен = |
|||
| изоставен = |
|||
| свързаност = |
|||
| събития = |
|||
| състояние = |
|||
| статут = |
|||
| юнеско-име = Archaeological Site of Troy |
| юнеско-име = Archaeological Site of Troy |
||
| юнеско-регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа и Северна Америка]] |
| юнеско-регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа и Северна Америка]] |
||
| юнеско-тип = |
| юнеско-тип = културно наследство |
||
| юнеско-критерий = ii, iii, vi |
| юнеско-критерий = ii, iii, vi |
||
| юнеско-година = 1998 |
| юнеско-година = 1998 |
||
| юнеско-ID = 849 |
| юнеско-ID = 849 |
||
}} |
}} |
||
'''Троя''' ({{lang|grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang|el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически [[Разкопки (археология)|разкопки]], продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване. |
'''Троя''' ({{lang|grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang|el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически [[Разкопки (археология)|разкопки]], продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване. |
||
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]] |
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]] |
Версия от 16:02, 21 май 2020
- Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).
Троя Wilusa | |
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.) | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Турция |
Вилает | Чанаккале |
Археология | |
Вид | заграден град |
Епоха | Бронзова епоха |
Сайт | muze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV |
Световно наследство на ЮНЕСКО | |
Име | Archaeological Site of Troy |
Регион | Европа и Северна Америка |
Тип | културно наследство |
Критерий | ii, iii, vi |
Вписване | 1998 |
ID | 849 |
Троя в Общомедия |
Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
История на разкопките
Докато древните елини са вярвали в истинността на „Илиада“, учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като мит, отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие (на френски: Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбашъ [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (на немски: Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (на английски: Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].
Открити културни пластове
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
- Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
- Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
- Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
- Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
- Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
- Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
- Троя VIh: късната бронзова епоха, 14 век пр.н.е.
- Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
- Троя VIIb1: 12 век пр.н.е.
- Троя VIIb2: 11 век пр.н.е.
- Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
- Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
- Троя IX: Елинистичната епоха, 1 век пр.н.е.
Източници
- ↑ Troy ancient city, Turkey // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)
- ↑ Voyage de la Troade
- ↑ Schliemann 1881, с. 184 – 191.
- ↑ Maclaren, Charles. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Schliemann 1881, с. 189.
- ↑ Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
- ↑ Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950
Литература
- Schliemann, Henry. Ilios. The city and country of the Trojans: the results of researches and discoveries on the site of Troy and through the Troad in the years 1871–72–73–78–79. New York, Harper & Brothers, 1881.
Вижте също
Външни препратки
|
|