Джордж Портър: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}} |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
{{СОРТКАТ:Портър, Джордж}} |
{{СОРТКАТ:Портър, Джордж}} |
||
{{ |
{{мъниче|учен|Англия}} |
||
{{мъниче|Англия}} |
|||
[[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] |
[[Категория:Носители на Нобелова награда за химия]] |
||
[[Категория:Английски химици]] |
[[Категория:Английски химици]] |
||
Версия от 09:20, 22 май 2020
| Джордж Портър George Porter | |
| английски химик | |
 | |
| Роден |
6 декември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал |
Кентърбъри, Англия |
| Националност |  Англия |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Химия |
| Работил в | Кеймбриджки университет Шефилдски университет |
| Известен с | изучаването на свръх бързи химически реакции |
| Награди |  Нобелова награда за химия (1967) |
| Джордж Портър в Общомедия | |
Джордж Портър (на английски: George Porter) е британски химик, член на Британското кралско научно дружество и носител на Нобелова награда за химия през 1967 година за участието си в изучаването на свръх бързи химически реакции, предизвикани от много кратки импулси на енергия.
Биография
Роден е на 6 декември 1920 година в Стайнфорт, Англия. Докторска степен по химия получава през 1938 в университета Лийдс, след което следва в Кеймбриджкия университет заедно с Роналд Нориш. Между 1941 – 45 година служи в британската армията, а между 1949 – 1954 е преподавател в Кеймбриджкия университет. Година след това преподава в Шефилдския университет, а от 1963 до 1966 година е професор по химия. През същата 1966 се издига и до директор на Британския кралски институт, а от 1968 е президент на Международния комитет по фотобиология както и на Британското химическо дружество от 1970 година. Освен като химик заема постове на редактор в Ядрени изследователски бюлетини и онлайн публикации.
Умира на 31 август 2002 година в Кентърбъри на 81-годишна възраст.
Награди
Лауреат е на медал Копли (1992), връчен му за приносите в дешифрирането на човешкия геном и за развитието в други области на молекулярната биология.
Библиография
- Chemistry for the modern world, L., 1962
Литература
- Лауреати на наградата Енциклопедия: в 2 т. Пер. с англ. – М.: Прогрес, 1992. Т. 2: М – Я. 853 с.
Външни препратки
