Мария II (Португалия)

Мария II Maria II
кралица на Португалия
Родена	4 април 1819 г. Рио де Жанейро, Бразилия
Починала	15 ноември 1853 г. Лисабон, Португалия
Погребана	Лисабон, Португалия
Религия	Католическа църква
Герб
Семейство
Род	Браганса
Баща	Педро I
Майка	Мария-Леополдина Австрийска
Братя/сестри	Жоао-Карлош ди Браганса Жануария ди Браганса Паула-Мариана ди Браганса Франсишка-Каролина ди Браганса Педро II
Съпруг	Огюст дьо Боарне (26 януари 1835 – 28 март 1835) Фердинанд II (Португалия) (9 април 1836 – 15 ноември 1853)
Деца	Педру V Луиш I Мария Анна Португалска (1843–1884) Антония Мария Португалска
Подпис
Мария II в Общомедия

Мария II (на португалски: Maria II или Maria da Glória, в Бразилия) (4 април 1819 – 15 ноември 1853) е потомствена кралица на Португалия, управлявала от 1826 до 1853 г.

Произход

Мария да Глория е родена на 4 април 1819 в Рио де Жанейро, Бразилия като Мария да Глория Жоана Карлота Леополдина да Крус Франсишка Шафер де Паула Исидора Мигела Габриела Рафаела Гонзага де Австрия е Браганса (на португалски: Maria da Glória Joana Carlota Leopoldina da Cruz Francisca Xavier de Paula Isidora Micaela Gabriela Rafaela Gonzaga de Áustria e Bragança). Тя е дъщеря на Педро I, бъдещ император на Бразилия и крал на Португалия, и на съпругата му Мария-Леополдина Австрийска, дъщеря на император Франц II.

Династична криза в Португалия

През 1826 г. умира дядото на Мария да Глория, крал Жуау VI Португалски, което предизвиква династична криза. Покойният крал има легитимен мъжки наследник – бащата на Мария Педро, който обаче през 1822 г. прокламира независимостта на Бразилия от Лисабон и заема императорския ѝ престол като император Педро I. Другият син на Жуау VI – Мигел е в Австрия след поредица от опити да свали баща си и да прекрати либералното му управление.

Преди смъртта си Жуау VI посочва любимата си дъщеря Исабела-Мария за регент на престола до завръщането на легитимния наследник на кралството. Кралят обаче пропуснал да посочи кой от синовете му е легитимният наследник на престола – либералният император на Бразилия Педро I или абсолютистки настроеният Мигел.

Мнозина смятали, че Педро I e законният наследник на португалския престол, но никой не иска Бразилия и Португалия отново да бъдат обединени по една корона. Малката европейска страна се намира под Бразилско управление, когато двете страни са част от т.н Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарв, основано от Жуау VI по време на престоя му в Рио де Жанейро от 1808 до 1820 г. Страхувайки се, че брат му Мигел е готов да се завърне в страната и да заеме престола, Педро се съгласява на взаимни отстъпки – Педро абдикира от престола в полза на най-голямата си дъщеря Мария да Глория, която трябвало да се омъжи за чичо си Мигел, който трябвало да приеме либералната конституция на страната, да се закълне да я защитава и да се върне в Португалия, за да управлява като регент на Мария, докато тя навърши пълнолетие. Мигел приема предложението на брат си, но след като се завърнал в Португалия, той детронирал регентския съвет на сестра си Мария и се провъзгласил за крал, след което отменил либералната конституция. По време на кървавия режим на Мигел II Мария да Глория се намира в Европа и прекарва известно време във Виена, Лондон и Париж.

През 1831 Педро I абдикира от бразилския престол в полза на сина си Педро II (по-малкия брат на Мария) и от базата си на Азорските острови нападнал брат си Мигел, принуждавайки го да абдикира през 1834 г. Така Мария да Глория е възстановена на престола в Лисабон, а годежът ѝ с дон Мигел е анулиран.

Първи Брак

На 26 януари 1835 Мария да Глория се омъжва за лойхтенбергския херцог Август, внук на императрица Жозефина. Август обаче умира два месеца по-късно, на 28 март 1835 г.

Втори Брак

На 1 януари 1836 г. Мария да Глория се омъжва за принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, който става неин съуправител. След раждането на първия им син през 1837 г. Фердинанд бил провъзгласен и за крал на Португалия като Фердинанд II.

На 16 май 1846 г. в Португалия избухва революция, която е потушена от роялистките сили на 22 февруари 1847 г., което е причина Португалия да се размине с Пролетта на народите от 1848 г.

Управлението на Мария II да Глория остава в историята с усилията на кралското правителство за подобряването на общественото здравеопазване в Португалия, което целяло да пресече епидемията от холера, която вилнее из страната. Освен това Мария II полага и усилия за подобряване на нивото на образованието в страната.

След поредица от бременности и раждания Мария II да Глория получава предупреждение от кралските лекари за сериозните рискове за здравето ѝ, до които може да доведе раждането на едно дете всяка година. Кралицата пренебрегва предупрежденията и умира през 1853 г. по време на раждането на дванадесетото си дете.

Потомци

• Педро V (1837 – 1861)
• Луиш I (1838 – 1889)
• Мария (1840 – 1840)
• Жоао Мария (1842 – 1861)
• Мария Анна (1843 – 1884)
• Антония Мария (1845 – 1913)
• Фернандо (1846 – 1861)
• Аугусто (1847 – 1889)
• Леополдо (1849 – 1849)
• Мария Флория (1851 – 1851)
• син (1851)
• Евгенио Мария (1853 – 1853)

Източници

• Sacadura, Sebastião Costa. O Parto Mortal de D. Maria II, in IMPRENSA MÉDICA, n.º 11, Lisboa, 1940