Арумънска азбука: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
 
Ред 148: Ред 148:
Освен това, диграфите „ch“ ({{IPA|/k/}}, когато след него има e или i) и „gh“ ([ɡ], когато след нея има „e“ или „i“, иначе се произнася като {{IPA|/ɣ/}}) също биват използвани.
Освен това, диграфите „ch“ ({{IPA|/k/}}, когато след него има e или i) и „gh“ ([ɡ], когато след нея има „e“ или „i“, иначе се произнася като {{IPA|/ɣ/}}) също биват използвани.


Освен стандартизираната азбука, съществуват и други варианти. Тези от тях, създадени въз основа на латиницата, включват букви като â, ă, î, ș, ț (досущ като [[румънска азбука|румънската азбука]]), а също и ḑ, ľ, ń. [[Арумъни]]те в [[Гърция]] пък често използват гръцката азбука.
Освен стандартизираната азбука, съществуват и други варианти. Тези от тях, създадени въз основа на латиницата, включват букви като â, ă, î, ș, ț (досущ като [[румънска азбука|румънската азбука]]), а също и ḑ, ľ, ń. [[Арумъни]]те в [[Гърция]] често използват гръцката азбука.


== Бележки ==
== Бележки ==

Текуща версия към 18:39, 24 май 2020

Арумънската азбука представлява разновидност на латиницата, използвана за записване на арумънския език (или куцовлашки). Текущата версия на азбуката е предложена през 1997 г. на проведения в Битоля Симпозиум за стандартизация на арумънската писмена система. Въпросната азбука е приета от повечето арумънски представители в Република Македония, Сърбия, Албания и Румъния.[1]

Азбуката се състои от 34 букви, 7 от които са диграфи (двубуквени съчетания)[редактиране | редактиране на кода]

Буква МФА (звук) Бележки
A, a [a] -
Ã, ã [ə] (ъ) -
B, b [b]
C, c [k], [t͡ʃ] (к; ч) /k/, когато след нея има „a“, „o“, „u“ или съгласна; /t͡ʃ/, когато след нея има „e“ или „i“.
D, d [d]
Dh, dh [ð] -
Dz, dz [dz] -
E, e [ɛ]
F, f [f]
G, g [ɡ], [d͡ʒ], [ɣ] /ɡ/, когато след нея има „a“, „o“, „u“ или съгласна (/ɣ/ в някои диалекти), /dʒ/, когато след нея има „e“ или „i“.
H, h [h]
I, i [i]
J, j [ʒ] (ж)
K, k [k] Основно за чужди думи и имена.
L, l [l] -
Lj, lj [ʎ] (ль) -
M, m [m] -
N, n [n] -
Nj, nj [ɲ] (нь) -
O, o [o] -
P, p [p]
Q, q [k] Основно при чужди думи и имена.
R, r [r]
S, s [s]
Sh, sh [ʃ] (ш)
T, t [t]
Th, th [θ] -
Ts, ts [t͡s] (ц)
U, u [u]
V, v [v] -
W, w [w] Само при чужди думи.
X, x [ks], [ɡz] -
Y, y [ɣ], [j] /ɣ/, когато след нея има „e“ или „i“, /j/ в чужди думи.
Z, z [z]

Освен това, диграфите „ch“ (/k/, когато след него има e или i) и „gh“ ([ɡ], когато след нея има „e“ или „i“, иначе се произнася като /ɣ/) също биват използвани.

Освен стандартизираната азбука, съществуват и други варианти. Тези от тях, създадени въз основа на латиницата, включват букви като â, ă, î, ș, ț (досущ като румънската азбука), а също и ḑ, ľ, ń. Арумъните в Гърция често използват гръцката азбука.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]